Годината е 1920. Датата – 5 януари. В три и половина следобед председателят на 18-ото Обикновено Народно събрание Недялко Атанасов открива заседанието на парламента след като в залата са се регистрирали 186 депутати. Първа точка в дневния ред е одобряването на Ньойския договор, но народните представители не са въодушевени да чуят клаузите му. Левицата настоява правителството да говори по друга важна за деня тема – голямата транспортна стачка. След кратки пререкания все пак думата е дадена на Стоян Омарчевски от БЗНС, за да изчете пред депутатите целия текст на Договора за мир след края на Първата световна война. А през това време глъчката в левицата е непрестанна. В стенографския дневник на заседанието е записано как от място депутатите подхвърлят реплики към Омарчевски и към председателя. Те не искат да слушат договора и настояват парламента да приеме, че е представен без да бъде четен. Около половин час по-късно министърът на земеделието Райко Даскалов все пак предлага да се прекрати изчитането му и да се пристъпи към обсъждане. В този момент сред народните представители настъпва всеобщо веселие, защото си спестяват слушането на текст от 120 страници. Първи думата взима Борис Хаджисотиров от Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти): "В тоя договор се отделя особено място за границите на България. Според тоя договор ние не само губим и то завинаги Македония, за която се създаде тая българска националистическа политика. Тя отива в миражите – там откъдето беше измъкната, за да послужи за упойка на българския народ. Ние губим градове и села от Стара България: Цариброд, Босилеград, Струмица, Тракия, Добруджа, Моравско – всичко това отива в миражите, за да не се върне никога! Ние губим всичко онова, което е съставна част на един независим в политическо и икономическо отношение народ. Всички наши власти се поставят под контрола на съглашенските сили."

Ньойският договор между България и Великите сили е част от така наречената Парижка система от договори, в която са включени също – Версайският с Германия, Сен-Жерменският с Австрия, Севърският с Турция и Трианонският с Унгария. Контрактите се подготвят близо цяла година на Мирна конференция в Париж, в която участват военни и икономически експерти и историци.

Митинги, протести, шествия, избори, икономическа криза, трудни международни отношения. Такава е 1919 за българите след поражението, което търпят Централните сили в Първата световна война. А народа макар изтормозен от шестте поредни години на войни и от политиците си, се обединява, за да демонстрира несломим дух и вяра в справедливостта. На 30 септември 1919 година в цялата страна са организирани шествия срещу решенията на Парижката конференция.

"Няма спор, че условията на мирния договор са изключително тежки, и като териториални загуби и като репарации наложени на България, и като ограничения в армията и полицията. В статия на вестник "Утро" от октомври 1919, озаглавена "Траурна България" се споменава за една инициатива на университета и културни дейци, с която се излиза на протест срещу подписването на контракта." Това казва д-р Руслан Иванов, главен архивист в отдел "Български исторически архив" на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Вестник "Утро" от 3 октомври 1919 година

"Навсякъде, във всички градове, във всички паланки и по-големи села се устроиха траурни манифестации и протестационни събрания срещу непоносимите условия на мирния договор. В столицата устроената всенародна траурна манифестация бе едно такова сборище на хора, каквото никога не е виждано. Десетки хиляди граждани от всички обществени положения и различна възраст, наредени едни до други се нижеха в един величествен по своята грандиозност кортеж в продължение на цели два часа."

"Във вестниците има съвсем безпочвени надежди – как Великите сили ще признаят правотата на нашите национални искания. Че кой ги знае тези национални искания от Великите сили? Да не мислите, че на тях градове като Щип, Радовиш, Крива Паланка, Битоля, Прилеп, нещо им говорят? Абсолютно не! Когато е обсъждана гръко-турската граница в заседателната зала докарали една огромна карта на Източното Средиземноморие. И тъй като била много голяма, не се събирала никъде я разтлали на пода и министър-председателят, и министъра на външните работи започнали да пълзят по нея и да показват къде трябва да мине границата. Тогава премиерът на Великобритания Дейвид Уайт Джордж казал: "Аз пък предлагам да дадем всичко това зеленото на Гърция". И един от експертите, заеквайки го попитал: "Ама, защо на Гърция?", а Уайт Джордж учудено отговорил, че нали със зелено са обозначени териториите, в които живеят гърци. Тогава експертът го поправил, че това са равнините". Такова е нивото на познание за Балканите!"

През 1918 година приключва Първата световна война. България капитулира на 29 септември. Четири месеца по-късно в Париж започва Мирната конференция, на която се разглеждат договорите с държавите загубили войната – Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Българска правителствена делегация пристига във френската столица в края на юли 1919. Ньойският договор е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 година.

"Представители на победените държави не са допуснати до обсъждане на клаузите. На тях им се връчват контрактите и те трябва да ги подпишат", казва чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев.

С този документ България губи около 10 процента от териториите си. "Огромната част от тези проценти е Егейска Тракия, излазът на Егейско море. До този момент България там има територия от около 8000 квадратни километра между устията на реките Марица и Места. Тази територия е загубена! Там до навечерието на войната правителството се е подготвя да гради голямо пристанище в Порто Лагос. Имало е план да се построи и ж.п. линията през Родопите, по която да се стига до кея, но след Ньойския договор всичко пропада", казва още проф. Илчев.

Парижката конференция осъжда страната ни да плати и 2,250 млрд. златни франка репарации на съюзените държави.

"България е задължена да даде на съседните балкански държави и 125 бика, 13 500 млеконадойни крави, 12 500 коня, 2 500 мулета, 9 600 вола и 33 000 овце. А на Кралство Сърбия, Хърватия и Словения в продължение на пет години да предостави 50 000 тона въглища от мини "Перник". Така се намаляват индустриалните възможности на държавата", казва о.з. полк. инж. Пламен Петров.

Освен това в контракта е записано и драстично намаляване на армията на Царство България. "В края на Първата световна война нашата армия е от около 850 хиляди души. Много военните ни са ранени, пленени, изгубени. След ратификацията на Ньойския договор България е задължена в тримесечен срок да демобилизира войската си. Тя трябва да се намали до 20 хиляди човека армия, 10 хиляди жандармерия и полиция, и 3000 погранична стража. С тези сили, България трябва да гарантира националната си сигурност", казва още о.з. полк. Петров.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК