Историите ON AIR

Събота от 19:00 часа
още

Историите ON AIR: ИЗБОРИ – ОТ СОЦИАЛИЗЪМ ДО ДЕМОКРАЦИЯ

Политически противници няма, съществуват само БКП и БЗНС, които работят в синхрон

05.06.2021 | 20:25 Редактор: Десислава Атанасова

Музика, цветя, щастливи гласуващи хора. Така изглежда социалистическа България по време на избори между 1950-та и 1990-та година. Политически противници няма, съществуват само БКП и БЗНС, които работят в синхрон. Със специален закон е закрита най-голямата опозиционна сила – БЗНС-Никола Петков. А другите политически формации доброволно се разпускат.

"Изборите се обявяват, организират и провеждат от името на Отечествения фронт. Това е всъщност един смокинов лист, зад който се крие комунистическата партия. Действително имаме и втора партия – казионният БЗНС, но неговата роля е съвсем декоративна в тази държавна, политическа система, която се формира от 1947 година нататък. Тоест изборите всъщност, не са никакви избори. Това е една формална процедура, в която участва само "Отечественият фронт" и по традиция участват над 99 процента от гласоподавателите, от които 99,93 гласуват в подкрепа на техните кандидати. Това казва председателят на Държавна агенция "Архиви“ доц. Д-р Михаил Груев.

Първите избори, които се провеждат след приемането на новата Димитровска конституция са местни – за народни съвети. Вотът е на 15 май 1949 година. Списание "Сердика“ обширно отразява събитието. Журналистите описват живописна и пъстра картина. На много места в столицата са разлепени плакати, афиши, лозунги. Пред всичките 722 изборни секции се извиват дълги опашки от нетърпеливи хора да пуснат своите бюлетини. А пред изборното бюро, където гласува председателят на парламента Васил Коларов от рано сутринта свирят музиканти-войници, а гласоподавателите играят кръшни хора.

БКП взима властта във всички общини на страната. Пет месеца по-късно 6-тото Велико Народно събрание се разпуска. По време на своя тригодишен мандат депутатите приемат 241 нови закони, променят други 120 и правят още 90 законодателни предложения. Освен Димитровската конституция, парламента приема и нормативната уредба за национализацията на промишлеността, банките и застраховането, и за изкупуване на едрия земеделски инвентар. В последния работен ден събранието гласува и закон за съдене на членовете на правителството. Всичко това се прави, за да се поставят дълбоко основите на бъдещото социалистическо развитие на България. Изборите за Първото Народно събрание на народната република се провеждат на 18 декември 1949 година.

След като вече има само една политическа сила, се оказва ненужна пропорционалната система на гласуване. Страната е разделена на едномандатни избирателни райони и са въведени отново мажоритарните избори.

"Ако говорим за 50-те години например, да, сигурно е имало страх, натиск, ходене по домовете да подкарват хората да гласуват. След това тази практика вече е изчезнала изцяло. Хората отиват да гласуват по навик по-скоро, защото знаят или си дават сметка, че те не избират правителство. Те участват в едно по-скоро театрално представление.“ Това казва проф. д.н. Антоний Тодоров от Департамент "Политически науки“ в Нов Български университет.

При социализма изборно състезание между партии няма. Няма сблъсък нито на предизборни платформи, нито на управленски програми. Но надпревара има и тя е между различните избирателни секции. За членовете на изборните бюра е изключително важно да се представят като отличници пред властта и да обявят, колкото се може по-рано, че всички гласоподаватели вече са пуснали бюлетини.

"Като студент в София си спомням, че към 11-12 часа, ако не си гласувал, идваха от "Отечествен фронт" или от партийната организация и казваха: „Айде бе! Какво става, няма ли да гласувате?“ Не може да кажеш: „Абе, аз днеска няма да гласувам, ще си почивам вкъщи“. Това разказва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. Д-р Даниел Вачков.

"Тези избори само на теория са тайни, защото много внимателно се контролира целият процес на гласоподаването, както и това какво влиза в урната. Ако човек изследва архива на комисията по досиетата, ще види, че там са заведени редица дела за оперативна проверка за гласоподаване не такова, каквото трябва. Разбира се, най-лесно контролируемото е стигането на хората до урните. И ако да кажем към 5 часа все още по списъка има негласували, част от комисията тръгва с урната по къщите. И тогава трябва действително да изтъкнеш много убедителен аргумент защо не желаеш да гласуваш.“, допълва доц. д-р Михаил Груев.

Но и на това безоблачно и уж тайно гласуване идва края. Силен световен трус срутва социализмът. А БКП след 45 години еднолично управление е принудена да допусне и други играчи на политическата сцена. На 10 ноември 1989 година на своя пленум Централният комитет на БКП гласува оставката на генералния секретар на партията Тодор Живков. Така се слага край на управлението на комунистическата партия. Още през декември 1989 година е създадена първата опозиционна формация – "Съюз на демократичните сили". След това много бързо се сформират и други. Вотът за 7-мо Велико Народно събрание е проведен в два кръга на 10-ти и 17-ти юни 1990 година.

Избирателната активност е изключително висока – над 90 процента. До урните отиват близо 7 милиона гласоподаватели.

В пет парламентарни вота след 1990 година активността на гласоподавателите пада с по 10 процентни пункта на всеки следващ избор. През 2005 година тенденцията притесни управляващата партия НДСВ и тя се опита да направи процеса по-атрактивен за участниците. Тогава беше разиграна първата в страната изборна лотария. И въпреки, че се раздаваха компютри и мобилни телефони, големи опашки пред избирателните секции не се образуваха. Защото наградата от изборите може да е само добро управление, а то се постига с ясна програма и качествени кандидати.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК