Историите ON AIR: Лазаровден

Щастлива и благословена е всяка къща, която посетят лазарки! Хубавите, нагиздени и усмихнати момичета са символ на възраждащата се природа и на надеждата. Те пеят за здраве, плодородие и благополучие на дома. Зад всяка дума в наричането им, се крие заклинание и вяра, че ще се сбъднат мечтите на живеещите в този дом. А щом през вековете ритуалът се е повтарял всяка година, това означава, че вербалната магия дава резултат.

Лазаровден е празник на младостта и красотата, на женската песен и на танца. Подготовката започва почти месец по-рано, когато по-възрастна жена обучава момичетата в ритуала. Те трябва да обиколят населеното място и да пеят подходяща песен за всеки, при когото отидат. Традицията повелява момичетата да не влизат в къщата, а да останат на двора и там да пеят и танцуват. Стопанката пък дарява всяко от тях със сурово яйце.

"На Лазаровден и на Кумичене не се играе сключено хоро, защото то е забранено до Великден. Обикновено момичетата играят по двойки или в редица. Това е показател, че обредността е преходна. Песните са специални и се пеят единствено и само на Лазаровден и никога по друг повод! Те имат нюанси в зависимост от състава на дома, в който влизат лазарките." Това разказва деканът на Историческия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" етнологът доц. д-р Мира Маркова.

"Вървят по улиците и пеят. Като наближат къщата, двора, почват да пеят и стопаните чуват и излизат на двора. Момичетата питат на кого да пеят. Те имат песни за дете, за момче или момиче, за жена, невеста, за момиче, което не е женено, за момче, което не е женено, за мъж, който е женен, за кмета, по-къно за доктора, за професиите.", казва ръководителят на фолклорния ансамбъл "Бистрец" Дина Колева. Тя си спомня, че са й разказвали, че по време на войната когато лазарките са минавали покрай къща, в която има загинал войник, близките му все пак са канили момичетата да влязат в двора и да пеят без да танцуват, защото домът е в траур."

Лазаровден е свъразан и с обичая Кумичене, който се изпълнява на следващият ден – на Цветница. Тогава момичетата избират една от тях за кумица, която ще е техният лидер за една година.

В българските народни обичаи за всеки празник се подготвя специална трапеза. Лазарова събота е по време на великденския пост. Затова и блюдата, които се поставят на масата са без месо. Обикновено това са коприва, лапад, спанак, киселец, защото зеленият им цвят се свързва с пролетта. Но акцентът на трапезата е в празничната пита и меда. В навечерието на празника жените приготвят и малки просфори. Това са обредни питки за починалите им близки. Броят е съобразена с този на покойниците, но винаги трябва да е нечетно число. Този хляб се раздава. За да се засвидетелства почитта към тези, които вече не са сред нас се прави Лазарска задушница.

"Ходи се на гробища, за да се отдаде почит на онези, които са били преди това и се вярва, че в деня на Страшния съд всички отново ще се видим, ще се съберем, ще се познаем.", казва още доц. д-р Мира Маркова.

В съботата на шестата седмица от Великия пост Църквата припомня най-голямото чудо извършено от Спасителя – възкресяването на починалия четири дни по-рано Лазар. То се случва пред очите на много хора и става причина мнозина да повярват в Христос. Събитието е знаково за божествената му сила, казва духовният надзорник на Софийска епархия отец Ангел Ангелов.

"Това е един пример, който е останал в историята на човечеството, може би най-яркия пример, че обещанието на Господа не са празни приказки. Тоест един път той ни го засвидетелства това обещание през Лазар, който Възкреси. И втори път ни го засвидетелства през самото свое възкресение. Тоест, че думите му наистина са думи за вечен живот и който вярва в него няма да умре, а ще живее вечно." Това казва гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК