Машини или бюлетини - това е голямата дилема на днешния вот. Преди повече от век обаче бобът и царевицата са били средството за избор на депутати. Така в Учредителното събрание народа праща учители, лекари, адвокати, журналисти, участници в национално-освободителните борби. На 10 февруари 1879 г. те се събират в Търново, за да поставят основите на новата държава. От тях само 96 са избрани пряко от хората, сто са депутати по право, а останалите са посочени от руския княз Александър Дондуков.

Ударно, за два месеца Учредителното събрание приема първата българска Конституция – Търновската. Но не се разпуска, а се преформатира в Първо Велико Народно събрание. То пък заседава още два месеца в Търново. Депутатите избират Александър Батенберг за княз на България и закриват парламента. И така през лятото и есента на 1879 г. започва първата истинска предизборна кампания. Вестниците помагат до колкото могат. Проблемът обаче е, че голяма част от избирателите не могат да четат. Затова кандидатите за народни представители тръгват на обиколка из районите. Най-добрата агитация става в кръчмите и по пазарите.

Двете единствени партии – Консервативната и Либералната не подготвят листи на претенденти си за Народното събрание. Вотът е мажоритарен и те разчитат основно на личната популярност на кандидатите в районите, където се явяват.

Парламентарните изборите на 30 септември 1879 г. са проведени по временни правила приети от Учредителното народно събрание.

"Тогава се стига и до първият инцидент, защото една група русенски жени произхождащи от добри семейства се отправят към избирателната секция. Там те научават, че изборите всъщност не са за тях и се върнали доста разочаровани. А още в следващия избирателен закон много внимателно е разписан текстът, че право да гласуват имат само българските граждани от мъжки пол навършили 21 години.", казва проф. д.н. Антоний Тодоров от департамент "Политически науки" в Нов български университет.

Според изборните правила от 1879 г. бюлетината, с която се гласува е от бяла хартия, която избирателят лично осигурява. На нея той собственоръчно написват имената на предпочетения от кандидат.

В 1879 г. едва 3 процента от мъжете са грамотни, другите 97 на сто не са. Затова бюлетините най-често са писани от попа, даскала или кръчмаря. "Кръчмарите са тези, които са били местните босове. Те са също така лихвари и държат селската маса в социална зависимост, а това им помага да ги манипулират и по време на изборите. И трябва да кажем, че с този проблем българското общество не успява да се справи практически до 1944 г.." Това казва гл. ас. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

За манипулации, клевети и слухове по онова време е имало сериозни наказания, а най-честата клевета е била, че кандидата на партията опонент е умрял и няма смисъл да се гласува за него, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.

"Трябва да кажем, че консерваторите губят първите два вота, които правителствата им организират. След това все по-рядко управляваща партия реализира изборна загуба.", казва председателят на Държавна агенция "Архиви" Михаил Груев.

Боят и музиката са неотменна част от изборите преди век и половина. Избирателните секции са само 60 за цялото княжество. Така във всяка от тях гласуват мъжете от няколко села и ако има вражда между две населени места тупаницата е гарантирана. Но почти винаги преди началото на вота има сбиване и по предложенията за първенците, които влизат в изборното бюро, което брои бюлетините.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК