Историите ON AIR

Събота от 19:00 часа
още

"Магията на времето": Тайните на старопечатните книги и ръкописи

Миглена Георгиева разказва за лечебните свойства на амулетите

11.01.2020 | 20:00 Редактор: Ралица Братанова

В древни времена, когато медицината и фармацията не са били развити, хората са се лекували с природни средства и магически заклинания. Тогава на голяма почит били лечителите и знахарите. Занаятът си те наследявали от своите предци и предавали на следващото поколение.

През 1838 година в Дупница живеел лечителят Захари. За него днес нищо не се знае, но неговия лекарствен свитък-амулет може и сега да се види, разгледа и прочете. В хартиена лента широка 10 сантиметра и дълга три метра и 68 сантиметра са събрани 245 успешни опита за изцеление на болести. Това разказва проф. дфн Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Професор Иван Дуйчев". 

Лекарственикът е част от колекцията на центъра. Там се съхраняват и други уникални свитъци-амулети.

В четвърти век книгите изместват свитъците, но въпреки това продължават да се правят и търсят, защото придобиват магическа и защитна сила. Хората вярват, че им помагат да победят враждебния свят.

Най-популярното четиво от 16 век до края на Възражденето е дамаскинът. Това е сборник с интересно разказани жития на светци. Постепенно към него са добавяни и други произведения, дори и слова на Йоан Златоуст и Свети Климент Охридски.

Един от последните представители на дамаскинарите е даскал Тодор Пирдопски. Предполага се, че е роден в Тетевен около 1775 година, но се е преместил да живее и учителства в Пирдоп. Бил е много популярен възрожденски книжовник. 

По сведения на изследователи е написал 42 книги, които са се чели като романи, а не е нито писар с особени таланти, нито художник, но е рисувал много по страниците на своите творби. Това разказва проф. д-р Елисавета Мусакова от Института за изследване на изкуствата при БАН.

Богослужебната книга с песнопенията и четивата за всеки ден от годината се нарича миней. Броят им е 13 – по един за всеки месец плюс един празничен, съдържащ службите за големите църковни празници. И въпреки че тези стари ръкописни книги са с едно и също съдържание, те са много различни, казва проф. д-р Боряна Христова от Философския факултет на СУ 
"Климент Охридски".

С опазване на книжовно-документалното наследство на България се занимава и Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий". За две години в нея са обработени над 250 хиляди документа, казва директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.

Четири университета, Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", шест научно-изследователски института на БАН и един музей работят по проект за изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство БГ“.

По този начин ще бъде разкрито и популяризирано огромното културно и природно богатство на България. А когато проектът приключи през 2023 година се очаква да бъде създадена и поддържава 24-часова програма на Национална образователна телевизия.

Гледайте целия филм във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК