Като порасна, искам да стана разузнавач и колекционер

Георги Лозанов, водещият на предаването "Необичайните заподозрени" по Bulgaria ON AIR, коментира какъв е общественият интерес към фигурата на разузнавача и тази на колекционера. 

Назначаването на шефа на ЦРУ Майк Помпео за държавен секретар на САЩ и откриването в София на изложба с особено ценни антики, собственост на Васил Божков, връщат към два въпроса без отговор. Как да се отнасяме към фигурата на разузнавача и към фигурата на колекционера. Какъв спрямо тях е общественият интерес и каква е моралната оценка и ако интересът и оценката влязат в противоречие, кое трябва да е водещо?

При разузнавача – обобщен образ на тайните служби, моралната колизия е заложена по условие. Защото той принадлежи на „добрите”, когато е наш. Когато е чужд, задължително е от „лошите”. Частичен морал обаче няма, той е възможен, само ако доброто и злото са всеобщи категории. Само ако, както настоява Кант, действаш така, че максимата на твоето действие да стане универсален закон.

И тук на помощ на „добрите” идват „лошите” – щом те имат своите разузнавания, и ние, за да се защитим, няма как да нямаме нашето. Което обаче не значи, че то се превръща в морално добро, а само в „необходимо зло”. От това, че разузнавачът извършва престъпления с одобрението на държавата, те не престават да бъдат престъпления. И стават видими за всички, когато замирише на смърт в новините, като скандала с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му. Тайните служби са срамната тайна на демократичните общества, което предполага ролята им да се сведе до неизбежния минимум.

Тенденцията обаче е точно обратната – все по-голяма част от правенето на политика и особено на геополитика минава през тях. Новите технологии разшириха възможностите им да предопределят изборните резултати. Властта е на този, който ги държи в ръцете си.

Масовата култура на свой ред представя разузнавача като герой, децата мечтаят да станат Джеймс Бонд и тем подобни. У нас стари „кримки” от ДС са си извоювали привилегията да говорят от „последна инстанция” с днешна дата и тъкмо те да казват кое е добро и зло в живота на невинните.

Социалният свят е разделен на видима и невидима част и докато във видимата всички се представят за защитници на човешките права, в невидимата строят апарати за нарушаването им.

За да забравим, че не разузнавач, а човек звучи гордо.

Целия коменрат прочетете в Offnews.