Лилия Мустакова, наследничка на основоположника на книгопечатането у нас Никола Карастоянов

Никола Карастоянов е роден през 1778 година в Самоков в семейството на Дели Карастоян Устабашия, абаджия, който загива при защитата на града при нападение на кърджалии.
Младият Никола заминава за Рилския манастир, където учи за книговезец. Учителства в килийно училище, а по-късно започва да се занимава с книговезкия занаят.
През 1828 година, при едно от своите пътувания до Белград свързани с отпечатването на поръчани издания, Никола Карастоянов купува тайно и изнася на части дървена типографска преса. Инсталира печатарската машина тайно в избата си. Имал е специален проход изкопан в дома му през който е отивал до помещението с пресата, разказа пра-пра- пра внучката му Лилия Мустакова.  „Официално разрешение за печатане дядо ми получава едва през 1847 година, но още през 1833-та започва да отпечатва щампи на светогорски медни гравюри и други, направени ръчно от него, гравюри на дърво и мед“, допълва тя.

Печатната преса на Карастоянов, както и някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, "Любословие" на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година и други) се пазят днес в Историческия музей в Самоков.

Синът му Анастас Карастоянов (1822-1880), също е  известен гравьор, печатар и зограф.

„Нашият род има и други интересни личности. Дядо ми д-р Богдан Мустаков е сред първите алерголози в България. Той е бил педиатър и когато баща ми получава алергия от мляко, дядо ми започва да се обучава за алерголог , далеч преди в България официално да започне квалификацията по тази специалност. След това открива и първия специализиран кабинет. Сега клиниката е поета от баща ми.“, допълни Лили Мустакова.
„Баба ми Роза е една от първите жени ватмани в София. Била е заместник бригадир на бригадата в депото и е карала трамвай близо 25 години. Тя е от Видин и се запознава с дядо ми Иван Петров, който е от Ботевград. Той е бил военен и се местят в София. Попада на обява, че се търсят ватмани. Дядо ми е категорично против, даже и забранява, но тя е доста твърдоглава и се записва на курсовете тайно. И както казва; обичам високите скорости. Минава курса и веднага и дават трамвай. Спечелва си прякора „житният бегач“ и диспечерите са се шегували, че не могат да и смогнат кога е на една спирка и кога на друга. В последствие и дават и един от най- трудните маршрути номер 9 от „Лозенец“ до „Хладилника“ и така тя става и един от най-опитните ватмани в София.“, разказа журналистката Лилия Мустакова.