Изненадите в партийните листи

Тази седмица излязоха партийните листи за депутати. Общото им послание, вън от клюкарския интерес – кой до къде се е добрал, е, че идват първите постполитически избори у нас.
Заварените партийни разделения, идейни ориентации и персонални биографии сякаш губят значение. Всеки може да е всякакъв. Не само може да пристане на най-големия си опонент до вчера, но и да твърди, че най-после е намерил себе си.
Въпросът е предизборно да се превърнеш в политически новороден или пък наистина да си такъв. В листите отвсякъде проплакват партийни бебета.
Вероятно така политическият ни елит се опитва да се спаси от тежката криза на доверие и предлага нова сделка на електората – липса на политика срещу липса на памет.
Започна официална едномесечна предизборна кампания. Отдавна е известно обаче, че традиционните й форми в медиите не вършат работа. Големите удари са извън тях.  За целта трябва да произведеш поразяващо опонента събитие и да го вкараш в новините.

Като Костинбродската афера. В нея фактите не бяха важни, тъй като един ден преди вота нямаше как да бъдат проверени. Важен беше само ефектът върху избирателите. Днес бихме я нарекли типичен пример за постистина.
Какви ли примери ще предложи тази кампанията? Опитите започнаха още преди началото й с разправията между представители на двете водещи парии кой е виновен за ученията на НАТО в Черно море. Как да има виновен, че страната изпълнява международните си ангажименти? След като и те могат да станат жертва на предизборна постистина, значи граници няма да има.
Тъкмо когато си мислих, че ако върви така, може да се стигне и до въпроса кой е виновен за влизането ни в НАТО, то взе, че стана. С опипващата фраза „преразглеждане на членството ни”. Тя тръгна от представител на политическа сила, за която подобна позиция не е изненадваща. По-обезпокоително е, че мина през устата и на служебния вицепримиер и министър на отбраната.

Струва ми се, че единственият политически критерий в тези избори трябва да е: какво не си готов да загубиш, за да ги спечелиш.
Тази седмица в галерия „Сезони” е изложбата на карикатури „Дело 113”, в която участват звездите на жанра –  Христо Комарницки, Чавдар Николов, Ивайло Нинов, Иван Кутузов... Те сякаш единствени в медийната ни среда, омотана в зависимости, кръгове, манипулации и конформизъм, останаха извън подозрение. Извоюваха си правото през смях да казват най-горчивите истини и то с имена и лица. Ако някой се надява, че смехът им омаловажава истините, много бърка. Той просто дава шанс да ги понесеш без да губиш кураж, че можеш да им се съпротивляваш.