Антон Радичев с награда „ИКАР“

„До към 50-годишна възраст на човек по-бавно му минават годините. Но след петдесет така изтичат годините, че просто не може да се усети. Искам да ви кажа, че първата ми роля беше в „Деца на слънцето“ на Горки. Играех Портасов тогава – с брадичка. Разбира се, аз не вярвах на съобщението, което дойде вкъщи. Като завърших ВИТИЗ, играх в три пиеси, три главни роли и в един момент вкъщи, след като завърших, идва съобщение, на което не повярвах“, спомня си актьорът Антон Радичев първите дни от своята кариера в предаването „Опорни хора“.

„Канят ме в Народния театър да дойда за назначаване, ама какво назначаване, къде, какво, що? Помислих си, че някой си прави майтап и така не отидох една седмица, втора седмица, трета седмица и накрая си казах: „Защо пък да не отида и да им кажа каквато е истината, така, както мисля аз, че някой си прави майтап?“, припомня своята история актьорът.

„Аз си помислих, че някой е намерил печат и е поставил някакъв подпис, но аз откъде да знам какъв. Тогава беше големият ремонт на Народния театър, през 1974-та година. Догодина става половин век. Значи сега са 49 години. През 74-та отивам там и казвам „Някой си е направил майтап и ми е изпратил тази бележка. Искам да ви кажа, че тази история не ми харесва“. И те ми казаха „Как може такова нещо?! Ама Вие сте разпределен в пиесата на Максим Горки „Деца на слънцето“ и ще трябва да играете главната роля на Портасов - с Любомир Кабакчиев една роля“.

Антон Радичев се връща пак в спомените си от първите дни в театър. „Попитах дали това е сериозно и ми казаха „Няма какво да питате сериозно ли е, не е ли сериозно. Веднага трябва да отидете в поликлиниката да си направите преглед и да дойдете тук да ви назначим и от есента започвате репетиции“. Два етажа от хотел „Севастопол“ бяха заети от администрацията на Народния театър. Аз излизам и ходя като ошашавен, отивам на тролейната спирка, пътувам и отивам в поликлиниката. Направих си прегледа, всичко бе точно и ме назначиха на 19-ти август. Помня точно тази дата през 1974 година и така до днес“.

Така започва театралната история на големия актьор Антон Радичев, носител на наградата "Икар" зя цялостно творчество.

Целия разговор гледайте във видеото!