ВАС: Милена Славова не е осъществила дискриминация по признак "сексуална ориентация"

Върховният административен съд отмени като неправилно решение на Административния съд в София-град по административно дело 6188 от 2022 г., с което е отменено решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 10.06.2022 г. във връзка с жалба, подадена срещу Милена Славова от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие".

Повод за жалбата през КЗД става публикация на певицата в личния ѝ Facebook профил, където е публикуван текст със следното съдържание: "Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си". 

Именно публикацията и изказванията са възприети като съдържащи обидни определения и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността, въз основа на защитен признак "сексуална ориентация", представляващи "тормоз", поради което те са сезирали КЗД с искане да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация под формата на "тормоз".

След задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими факти Комисията е приела, че публикацията и изказването представляват личното мнение относно "София Прайд 2021", което не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, респективно не осъществяват състава на тормоз, подбуждане и преследване по смисъла на ЗЗДискр.

КЗД се произнася със свое решение, че не е налице дискриминация и заради това двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие" подават жалба против решението на КЗД пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е обжалил жалбите и е върнал акта на Комисията за ново произнасяне. Милена Славова и Комисията за защита от дискриминация от своя страна подават касационни жалби пред Върховния административен съд против решението на Административния съд в София-град.

Върховните магистрати приемат, че цялостното поведение на касационната жалбоподателка Милена Славова демонстрира разграничението, което тя прави между "участници в гей паради" и "лица с хомосексуална ориентация". В неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група. 

Общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред ЕСПЧ на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland. 

Публичният ѝ образ на човек с алтернативно на общественото мнение също изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост. Ясно изразеното разбиране на автора на изявленията за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига "определено ниво" и "праг на суровост" за определянето им като проява на дискриминация. 

Снимка: БГНЕС