Пол Найденов: Aко момиченцата са котенца, а момченцата са кученца, аз съм зайче

“Лекарите бяха първите, от които разбрах, че съм различен.”, спомня си Найденов. “Нито един от тях не говореше с мен директно. Обсъждаха ме в мое присъствие. Все едно, че не съм там. Обсъждаха тялото ми, неща, свързани с моето състояние. Спомням си една симпатична леличка, която ме попита: “Ти какво искаш да си? Момченце или момиченце?” 

Пол усеща, че е мъж, но никой не се съобразява с отговора му. “Има хиляди моменти, които ме карат да смятам, че те са взели решение без абсолютно да знаят за какво става въпрос. Едно от обясненията, които са предоставяни на моите родители, е, че в мен се борят мъжкото и женското и женското надделява.”, каза още той. 

Според Пол Найденов при третирането на интерсекс децата всички медицински състояния се дефинират от термина DSD, заболявания на половото развитие, като много малка част са с животозастрашаващи проблеми. “Разликата между заболяване и състояние е много елементарна. Когато се роди едно интерсекс дете, в повечето пъти това е състояние. Най-често лекарите решават какви са възможностите детето да бъде приведено към нормалната физиология на мъж или на жена. В повечето случаи тези операции се правят в първите две години от развитието на детето. Реално погледнато нито едно дете не е в състояние да вземе такова решение. Съвременната тенденция е подобни операции, когато не става въпрос за животозастрашаващи, да се отлагат до момента, в който детето може да участва в процеса на взимането на решение.”

Пол смята, че една от причините да се правят такива операции е, за да не се чувства некомфортно детето, когато някой види половите му органи. “Живял съм с резултата от подобно решение. Няма никакъв резон. По никакъв начин това, че са ме “нормализирали” не ме е карало да се чувствам по-комфортно. Резултатът от тази нормализация е постигането на някакъв външен вид.” 

“Имам познати със страхотно момченце на около 5 годинки, което твърдо за себе си знае, че е момченце. Това, което майката ми каза, е, че нейното послание към всички родители е да слушат повече децата си, а не толкова лекарите.”, добави Найденов. 

Според него лекарите използват различни термини за оперативните намеси, но в повечето случаи те означават кастрация. “Има един организъм, който е предвиден да работи на тестостерон. Детето, което има удоволствието да се роди с такива качества, решават да се направи момиче.” 

Пол поясни, че причината, поради която е решил да говори открито за проблемите си, е, че за него всичко е приключило. За сметка на това някои от интерсекс хората в момента не разполагат със собствените си документи: “Документите ми изчезнаха от медицинска академия. Аз си ги намерих, отказаха ми да ги преснимам. Не можело. Това се случва по цял свят, когато става въпрос за интерсекс деца. Може би от 60% от хората, с които съм говорил, не разполагат със съответните документи.”

На въпроса как го възприемат собствените му деца и как им обяснява състоянието си, Пол отговори: “Децата знаят, че някога са ме мислели за момиче. Любимото ми обяснение е с котенцето, кученцето и зайчето, което обяснявах на дъщеря ми, когато беше малка. Ако момиченцата са котенца, а момченцата са кученца, аз съм зайче. И няма абсолютно никакво значение – на едно зайче можеш да му направиш пълна операция – можеш да му смениш зъбките, можеш да му отрежеш ушичките, да му присадиш опашка. Но когато сипеш от едната страна млекце, от другата страна хвърлиш кокалче и в средата сложиш морков, заекът ще отиде при моркова.”