На Еньовден се сплита венец от билки, пази се до догодина

В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден - стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, пише Darik.bg

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива лечебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.

Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода „играещо” и „трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.

За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена, Даяна, Дилян, Дияна, Енчо, Еньо, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Яница, Янита, Янчо и всички с имена на билки.