Какво представляват автоимунните заболявания?

Автоимунните заболявания представляват група състояния, при които имунната система погрешно атакува собствените клетки и тъкани на организма.

Вместо да разпознава и унищожава само вредни микроорганизми като бактерии, вируси и паразити, имунната система започва да възприема определени части от тялото като заплаха.

В резултат се развива хронично възпаление, което може да засегне различни органи и системи.

Как работи имунната система и защо възникват автоимунни реакции?

При здрав човек имунната система има способността да различава собствените клетки от чуждите нашественици. Това се постига чрез сложни механизми за разпознаване и контрол, които се изграждат още по време на развитието на организма.

Понякога обаче тези механизми се нарушават. Тогава имунните клетки започват да произвеждат антитела или да активират възпалителни процеси срещу собствените тъкани. Тези антитела се наричат автоантитела и са характерен белег на много автоимунни заболявания.

Причините за подобно объркване на имунната система са комплексни. Смята се, че роля играят както генетичните фактори, така и влиянието на околната среда.

Наследствената предразположеност може да увеличи риска от развитие на автоимунно заболяване, но обикновено са необходими и допълнителни отключващи фактори.

Сред потенциалните провокатори се посочват вирусни инфекции, хроничен стрес, хормонални промени, тютюнопушене, замърсяване на околната среда и някои хранителни фактори.

В много случаи обаче конкретният отключващ механизъм остава неизвестен.

Най-разпространените автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания могат да засегнат практически всеки орган в човешкото тяло. Едно от най-често срещаните състояния е ревматоиден артрит, при което имунната система атакува ставите. Това води до болка, скованост и постепенно увреждане на ставните структури.

Друго срещано заболяване е тиреоидитът на Хашимото. При него се засяга щитовидната жлеза, което може да доведе до намалена продукция на хормони и развитие на хипотиреоидизъм.

Системният лупус еритематозус е пример за системно автоимунно заболяване, което може да засегне кожата, ставите, бъбреците, сърцето и други органи. Симптомите му са разнообразни и често се променят във времето.

Сред по-честите автоимунни състояния са още захарен диабет тип 1, множествена склероза, цьолиакия и псориазис. Интересен факт е, че много автоимунни заболявания се срещат значително по-често при жените.

Според различни проучвания приблизително три четвърти от пациентите с автоимунни заболявания са жени, което предполага участие на хормонални и генетични фактори.

Четете повече в puls.bg

Снимка: Pixabay