Гробницата на Тутанкамон в Луксор се руши

Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-крехко състояние от момента на откриването ѝ през 1922 г., с пукнатини, разпространяващи се по таваните, слоеве скала, лющещи се под въздействието на влажността, и избледняващи цветове на стенописите под атаката на гъбички, пише The Independent.

Гробницата, една от най-малките кралски гробници в Долината на царете, има голяма пукнатина, преминаваща през тавана на погребалната камера и входа, причинявайки цепнатини, през които дъждовна вода е проникнала вътре.

Поради естеството на скалата шист Есна, използвана в гробницата, която се разширява и свива при промени във влажността, рискът от деформация и срутване вече надвисва както над конструкцията, така и над нейните сложни украси.

Причините за увреждането

В скорошно проучване, публикувано в списание Heritage Science на Nature, професор Сайед Хемеда, специалист по опазване на архитектурното наследство в Кайроския университет, отбелязва, че гробницата на Тутанкамон сега страда от компрометирана структурна цялост. 

Той идентифицира наводнението от 1994 г. като повратен момент - то е позволило проникване на вода, увеличило е нивата на влажност и е предизвикало растеж на гъбички, които са унищожили стенописите.

Д-р Хемеда също подчертава, че голямата пукнатина, пресичаща таваните на погребалната камера и входа, "е позволила на дъждовната вода да проникне и е влошила пукнатините, поставяйки тавана под напрежения, които надвишават способността на шиста Есна да издържа, особено предвид склонността ѝ да се разширява и свива при колебания на влажността".

Проучването завършва с препоръка за "намаляване на колебанията във влажността, за да се запази гробницата чрез регулиране на вътрешната ѝ среда и чрез прилагане на фокусиран план за укрепване и консервация".

Археологическо значение

Гробницата на Тутанкамон, известна сред египтолозите като KV62, остава едно от най-значимите археологически открития на 20 век. 

Тя е открита от британския археолог Хауърд Картър на 4 ноември 1922 г., след години разкопки, скрита зад скромен вход, погребана сред отломките на други гробници.

Гробницата, по-малка от обичайните кралски гробници на 18-ата династия, се смята, че първоначално не е била предназначена като кралско погребение, а е била бързо пренасочена след внезапната смърт на младия фараон.

Гробницата на Тутанкамон се състои от четири основни камери: входът, предверието, където са открити мебели и колесници, погребалната камера, съдържаща три вложени ковчега, и съкровищницата, която някога е съхранявала около 5 000 артефакта, включително прочутата златна маска, позлатени статуи, мебели, оръжия и погребални предмети, отразяващи сложните ритуали, свързани с кралските погребения.

Рискове за Долината на царете

Проф. Мохамед Атия Хаваш, специалист по архитектурна консервация във Факултета по археология на Кайроския университет, обяснява, че повечето гробници в Долината на царете са изсечени дълбоко в скалата, което ги прави уязвими към периодични внезапни наводнения, които създават кухини и понякога се пълнят с вода, увреждайки стенописите.

Той предупреждава, че околните планини също страдат от обширни пукнатини, не само в долината, но и в района на Дейр ел-Бахари, където се намира погребалният храм на царица Хатшепсут. 

Тези пукнатини създават риск от откъсване на големи маси скали и срутване върху съседните гробници.

Изследванията на д-р Хаваш подчертават, че гробницата на Тутанкамон не е единственият обект в риск, но служи като "строго предупреждение, което трябва да се вземе под внимание". 

Той добавя, че "бедствие може да се случи във всеки момент и ако Долината на царете трябва да бъде запазена, трябва да се действа преди да е станало твърде късно".

Този район, макар и част от обявения за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО Древен Тиви и некрополисът му, остава далеч от сигурен. 

Това поставя остри въпроси относно отсъствието на планове за управление на риска и бездействието на отговорните власти пред такива заплахи.

Препоръчани мерки за защита

Проф. Хаваш отбелязва, че по-ранни проучвания вече са предупреждавали за нови пукнатини и вероятността от допълнителни внезапни наводнения, но реални действия не са последвали.

В интервю за Independent Arabia той посочва, че структури за управление на кризи съществуват, но остават неефективни на практика.

"Имаме възможност да наблюдаваме рисковете научно, но липсата на култура на превенция означава, че реагираме едва след като настъпи бедствие", казва проф. Хаваш.

Той добавя, че самата гробница на Тутанкамон демонстрира усъвършенствани древни техники в оцветяването и производството на изкуствени пигменти, като египетско синьо и зелено, и твърди, че са необходими практични решения – например намаляване на натоварването върху планината над гробницата или инсталиране на подвижни вътрешни опори, които запазват характера на обекта и предотвратяват потенциалното срутване.

Снимка: БГНЕС