Пикът на метеорния поток Персеиди озарява небето тази нощ

Любителите на звездите ги очаква истинско удоволствие, тъй като едно от най-големите астрономически събития за годината скоро ще достигне своя пик.

Метеорният дъжд Персеиди е активен от средата на юли, но всяка година достига максимум в средата на август, като в небето могат да се видят до 100 метеора на час, движещи се със скорост 37 мили в секунда.

Очаква се метеорният дъжд да достигне своя връх вечерта на 12 август и сутринта на 13 август. Въпреки че ще продължи до 23 август, пиковият момент е най-добрата възможност да се видят най-много метеори.

Въпреки това, Американското метеорно дружество предупреждава, че на 12 август ще има ярка луна – намаляваща изпъкнала фаза, осветена на 84%, което може да намали видимостта с повече от 75%, като ще се виждат само най-ярките метеори.

НАСА съветва, че някои ярки метеори ще могат да се наблюдават в часовете преди изгрев, но условията няма да са толкова добри, както в предишни години.

Как най-добре да наблюдаваме метеорния дъжд Персеиди

Според НАСА най-доброто време за наблюдение е в часовете непосредствено преди зори, късно през нощта или рано сутрин. Понякога метеори могат да се видят още от 22:00 ч.

Идеалното време за наблюдение е ясна нощ с малко или никакви облаци и възможно най-тъмно небе – пълната луна може сериозно да намали видимостта.

Избирането на тъмно място, далеч от светлинно замърсяване, също увеличава шансовете да се видят светлинните следи в небето, пише Newsweek.

Какво представлява метеорният дъжд Персеиди

Пикът на Персеидите настъпва, когато Земята преминава през най-гъстата част от шлейфа с отломки, оставен от кометата Суифт-Тътъл, която за последно е посетила вътрешната част на Слънчевата система през 1992 г.

Суифт-Тътъл обикаля около Слънцето за 133 години и е огромна – с диаметър от 16 мили, почти два пъти по-голяма от кометата, за която се смята, че е унищожила динозаврите, според НАСА.

Когато планетата преминава през облака прах, частици от кометата и фрагменти от разрушени астероиди навлизат в атмосферата ни и изгарят, създавайки светлинни следи в небето.

Снимка: Freepik