Какво представлява цветната слепота и защо е по-често срещана при мъжете

Нарушеното възприятие на цветовете, или цветната слепота, представлява вродено или придобито състояние, при което възникват затруднения в различаването на определени цветове. Най-разпространената форма е червено-зелената цветна слепота.

Интересното е, че това състояние се среща много по-често при мъже, отколкото при жени. Статистиката показва, че около 8% от мъжете от европейски произход имат някаква степен на цветна слепота, докато при жените честотата е под 1%. Въпросът защо това е така отвежда към дълбоки механизми на генетиката и биологията на зрението.

Цветоусещането при хората се осъществява чрез специализирани клетки в ретината, наречени конуси (колбички). Те съдържат светлочувствителни пигменти, които реагират на различни дължини на светлинната вълна – дълги (червени), средни (зелени) и къси (сини). При нормално зрение, мозъкът интерпретира сигналите от трите вида конуси, за да създаде пълния спектър на възприеманите цветове.

Как виждат хората с цветна слепота

При цветната слепота обаче един или повече от тези пигменти са променени или напълно липсват, което води до объркване или невъзможност за разграничаване на определени цветове.

Основната причина за честотата на цветната слепота при мъжете се крие в разположението на гените, кодиращи информацията за синтезата за червения и зеления пигмент. Тези гени се намират в Х-хромозомата – една от половите хромозоми. Мъжете притежават само една Х-хромозома (със състав XY), докато жените имат две (XX).

Това означава, че ако един мъж унаследи дефектен ген на цветоусещането от своята майка, той няма втора Х-хромозома, която да "компенсира" дефекта. При жените, дори ако едната Х-хромозома носи мутация, другата обикновено е здрава и осигурява нормално цветоусещане. Така жените могат да бъдат носители на мутацията, без самите те да имат симптоми. Това е класически пример за рецесивно Х-свързано унаследяване.

Двата основни гена, отговорни за червения и зеления пигмент, се наричат OPN1LW и OPN1MW. Те се намират в тясно съседство на дългото рамо на Х-хромозомата. По тази причина понякога може да се получи рекомбинация или неуспешна репликация, което води до генетични вариации. Това обяснява не само пълната липса на определен цветен пигмент, както е при дихроматизма (частична цветна слепота), но и по-леките форми на нарушено цветоусещане, известни като аномален трихроматизъм, при които пигментът е налице, но функционира неправилно.

Автор: Д-р Станислав Димитров

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay