Градинският чай: Природен антисептик и помощник при възпаления

Градинският чай (Salvia officinalis) е полухраст с разклонени, сивозелени стъбла, високи 20-50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговати или ланцетни, с грапава повърхност и изпъкнали жилки отдолу. Цветовете са събрани в съцветия, с венчелистче, което е синьовиолетово и 20-25 мм дълго. Цъфти през юни и юли.

Градинският чай се отглежда доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област. 

Поради съдържанието на етерично масло градинският чай притежава противовъзпалително, антибактериално и противокашлично действие. В народната медицина се използва при възпалено гърло, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход.

Заслужава да се отбележи, че освен етеричното масло и други все още неидентифицирани съставки на градинския чай, имат изразено антимикробно действие. В опити in vitro е установено, че освободени от етеричното масло водни екстракти от листата от салвия силно потискат развитието на дизентерийните (Sh. Flexner, Sh. Sonnei) и коли (Escherichia coli, В. paracoli, Hnterobacter aerogenes, Enteroc- cocus) бактерии, а умерено потискат развитието и на златистия стафилокок, на алфа-хемолитичните стрептококи, а и на някои други патогенни микроорганизми.

Има адстрингентно действие преди всичко в устната кухина (при стоматит, тнгивит, ангина) и при стомашно-чревни възпаления. Това действие е свързано главно със съдържанието на дъбилни вещества и на етеричното масло.

Автор: Маг.-фармацевт Боряна Иванова-Огнянова 

Четете повече в puls.bg.

Снимка: Freepik