Как ни влияят лекарствата срещу алергия

Над 500 милиона души по света са засегнати от сезонните алергии (сенна хрема или алергичен ринит). Въпреки че основните им симптоми (като кихане, хрема, сърбеж в очите и запушен нос) не са животозастрашаващи, те значително влошават качеството на живот и работоспособността.

Основното фармакологично средство за облекчаване на тези симптоми са антихистамините – лекарства, блокиращи H1-хистаминовите рецептори.

Макар ефективни при овладяване на алергичните прояви, някои антихистамини, особено от първо поколение, преминават кръвно-мозъчната бариера и взаимодействат с централната нервна система, водейки до сънливост, когнитивно забавяне (забавено мислене, по-бавна обработка на информация, по-трудно концентриране, по-дълго време за реакция, намалена способност за вземане на решения) и нарушена психомоторна функция.

Това създава потенциален риск за безопасността, особено при управляването на превозни средства или при работата с тежка техника (машини, мотокари, строителна и селскостопанска техника, индустриално оборудване).

Фармакологичната класификация на антихистамините

Антихистамините се делят на две основни поколения. Първото поколение, към което спадат дифенхидрамин, хлорфенирамин и клемастин, е разработено през 40-те години на 20-ти век.

Това са липофилни (разтварящи се добре в мазнини) молекули, които лесно преминават кръвно-мозъчната бариера и взаимодействат не само с H1-рецепторите, но и с мускариновите, серотониновите и допаминовите рецептори. Това обуславя тяхната неспецифичност и множество нежелани реакции – най-честите от които са седация, нарушена концентрация, сухота в устата и световъртеж.

Второто поколение антихистамини – като лоратадин, цетиризин, фексофенадин, левоцетиризин и деслоратадин, имат по-голяма селективност към периферните H1-рецептори и слабо преминават в централната нервна система. Те са проектирани така, че да минимизират седативните ефекти, като същевременно осигуряват продължителна блокада на хистаминовите рецептори. В повечето случаи тези лекарства не повлияват значимо вниманието и концентрацията.

Когнитивната функция обхваща множество мозъчни процеси

Внимание, концентрация, краткосрочна памет, изпълнителни функции и психомоторна скорост (колко бързо и точно човек може да реагира с движение на сензорен стимул като звук, светлина или ситуация на пътя). Намаляването на която и да е от тези способности може да има сериозни последствия при ежедневни дейности, особено при шофиране.

Проучвания върху проведени невропсихологични тестове, като компютъризирани платформи за оценка на внимание и реакция, показват, че антихистамините от първо поколение значително забавят времето за реакция и влошават когнитивното представяне дори след еднократен прием.

Ефектът е особено изразен в първите 2–4 часа след дозиране, но при някои препарати се задържа до 8–10 часа.

Автор: д-р Станислав Димитров

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay