Българският павилион е в топ 10 на най-впечатляващите експозиции на Венецианското биенале

Той бе открит с дискусия за възраждането на изоставените региони

22.05.2023 | 10:37 Редактор: Тодор Петров
Българският павилион е в топ 10 на най-впечатляващите експозиции на Венецианското биенале

Българският павилион на Венецианско архитектурно биенале 2023 е класиран в Топ 10 на най-впечатляващите експозиции на световния форум. Селекцията е изготвена от Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия. 

Освен България, в класацията попадат още Швейцария, Канада, Австрия, страните от Скандинавския полуостров, Словения, Чехия, Узбекистан, Латвия и Литва. Селекцията включва 10 успешни и ефектни павилиона както по отношение на визуалното оформление, така и на концептуалната яснота. 

"Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска и за опустяването на селата, а в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Дюмарей документират изоставените училища в една страна, която е загубила хиляди свои граждани през последните 40 години. Но има надежда и павилионът представя не само проблема, но и възможни решения", пише в изданието.

Българският павилион бе официално открит на 20 май с двe пapaлелни събития в София и Венеция. Дискусията за бъдещето на обезлюдените региони се проведе в реално време едновременно в зала Тициан, част от културния център Centro Culturale Don Orione Artigianelli, където се помещава българският павилион и в Aмфитeaтъpa пpeд Гaлepия Toплoцeнтpaлa – Kyб, Peгиoнaлeн цeнтъp зa cъвpeмeнни изĸycтвa в Coфия. 

Събитието обедини участници от различни сфери, които изследваха възможностите за възраждане на тези региони. Участие в дискусията взеха служебният министър на културата Найден Тодоров, арх. Божидара Вълкова, фотографът Александър Думарей, урбанистът Виктор Муньос, арх. Лиляна Тодорова, арх. Моника Маринова, арх. Елена Стойчева, Ива Бонева от сдружение „Ела“, политикът и общественик Мартин Заимов и др. 

Предложени бяха разнообразни решения, включително създаването на нови пространства, културни центрове, туристически обекти, развитие на местно производство, дигитализация и производство на различни източници на енергия.