Лекарства на растителна основа с истински медицински свойства

Макар билковите лекарства често да са подценявани и смятани за ненаучен метод, над 1/3 от съвременните медикаменти са получени пряко или косвено тъкмо от растения, микроорганизми и животни.

Сега учени от изследователския институт "Скрипс" в щата Калифорния са установили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен ефект, който може да помогне при лечението на депресия и тревожност. Дървото расте само в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население отдавна го използва като лечебно средство срещу болки и срещу температура.

"Това показва, че новата терапевтика все още крие тайни за западната медицина. Има традиционни лекарства, които все още чакат да бъдат проучени", казва ръководителят на изследването Райън Шенви, който е професор по химия.

Вероятно най-известният пример за лекарство, извлечено от растителен вид, е опиумът. Той се използва за облекчаване на болките от над 4000 години. От опиумния мак се правят опиатите морфин и кодеин, които имат силно въздействие върху централната нервна система.

Но кои други лекарства на растителна основа от древността се отличават с медицински свойства? И доколко солидни са научните доказателства за тяхното въздействие?

Кадифените зърна влияят на Паркинсона

Кадифеният боб (Mucuna pruriens) се използва в древната индийска аюрведична медицина, както и в китайската вече над три хилядолетия. Древни текстове разказват, че лечители са използвали неговите екстракти, за да намалят треперенето на пациентите и да овладеят болестта, която днес наричаме болест на Паркинсон.

Изследванията показват, че кадифеният боб съдържа съставка, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което днес се прилага за лечение на болестта на Паркинсон. Леводопа помага за спиране на тремора - тя увеличава допаминовите сигнали към мозъка, които контролират движението.
Глогът помага при сърдечно-съдови заболявания?

Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са описани за първи път от гръцкия лекар Диоскорид през първи век и от китайския медик Тан-Бен-Као през седми век.

Клинични изпитания в съответствие със съвременните стандарти са установили, че глогът понижава кръвното налягане. Респективно би могъл да е от полза и за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Плодовете на глога съдържат съединения със значителна антиоксидантна активност.

Екстрактите на глога обаче все още не са подходящи за масова медицинска употреба - проучванията продължават. Необходими са по-прецизни изследвания, за да се оцени правилно дългосрочното му приложение при различни заболявания, пише DW.

Кората от тихоокеанския тис влияе благотворно на рака

Тисовете заемат специално място в европейската митология на медицината. Повечето части на дървото са много отровни. В миналото това е предизвиквало асоциации както със смъртта, така и с безсмъртието. Тисът присъства например в котела на вещиците от "Макбет".

Но най-полезни медицински качества има един вид тисово дърво, което расте в Северна Америка - става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях - т.нар. паклитаксел, се прилага като ефективно лекарство при лечението на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите клетки да се размножават и така да спре развитието на болестта.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК