Пристрастени ли сме към захарта или просто тя е навсякъде?

Сипваме си по малко захар в кафето. Ръсим по малко дори в киселото си мляко с бисквити. Всеки рожден ден отбелязваме с торта. За всеки малък или голям радостен повод черпим с бонбони. След изтощителен или стресиращ ден се награждаваме с десерт. Слагаме си две топки сладолед, защото една някак е малко. Хапваме си по малко шоколад преди изпит, преди състезание, преди мач. 

Пристрастени ли сме към захарта или просто тя е навсякъде?

"В медицината използваме "пристрастяване", за да опишем трагична ситуация, при която химията на нечии мозък е променена, за да го принуди да повтори консумацията на дадено вещество или дейност, въпреки вредните последици. Това е много различно от случайното използване на израза "пристрастен съм", обяснява експертът по детско здраве д-р Алън Грийн.

Консумирането на захар освобождава опиоиди и допамин в телата ни. Там се крие връзката между добавената захар и пристрастяващото поведение. Допаминът е невротрансмитер, който е ключова част от т.нар. "верига за възнаграждение", свързана с пристрастяващото поведение. Когато определена дейност или вещество предизвиква прекомерно освобождаване на допамин, човек усеща чувство на наслада, което е склонен да потърси повторно. Повтаряйки този модел, човешкият мозък своеобразно "се настройва" да отделя по-малко допамин. 

Какво е добавена захар?

"Свободните захари" (или добавените) включват както захарта, естествено намираща се в меда и плодовия сок, така и захарта, добавена към храната и напитките при тяхната машинна обработка. На етикетите на храните добавените захари включват думи като глюкоза, царевичен сироп, кафява захар, декстроза, малтоза и захароза, както и много други.

Повече по темата четете в puls.bg  

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК