Работата на смени води до проблеми със сърцето

Голяма част от живота е съобразена с редовната работа – от понеделник до петък, от 8 или 9 сутринта до 5 или 6 вечерно време. Почините дни, официалните празници, навиците ни. Една част от хората обаче работят на принципа на смени – 12 часови, дневни и нощни. Докато някои хора предпочитат редовното работно време, други смятат, че работа на тип смени им дава повече свобода и по-добра възможност за оползотворяване на свободното време.

Ежедневието ни е и това, което допринася за добро здраве или пък напротив – за възникване на болест. Режимът на работа е от голямо значение в това отношение, като се има предвид че на нея прекарваме значимо време от денонощието си.

Работа на смени

В хода на последните няколко десетилетия в индустриалния свят икономиката все повече налага удължено работно време, игнорирайки биологичния цикъл на живота, продиктуван от редуването на ден и нощ (поне за по-голямата част от земното кълбо). В този контекст, работата на смени засяга все по-голяма част от популацията, като така работят около 20% от хората в Европа и САЩ, а е изчислено, че ¼ от тези хора полагат и нощен труд.

Значение на циркадианния ритъм и неговото влияние върху артериалното налягане

Голяма част от живите организми са подложени на циркадианен (денонощен) ритъм, отразяващ нуждата за адаптиране към света, който ни заобикаля. Този процес включва денонощни колебания в експресията на определени гени, съответно и на протеини и секрецията на хормони. Това важи в особена сила за ренина, алдостерона, ангиотензин II, кортизола, адренокортикотропния хормон, норадреналина, албумина, инсулина и мелатонина, чието производство варира в рамките на денонощието. Съответно, същото важи и за дейностите, за които те са отговорни – сърдечната честота, артериалното налягане, метаболизма и дори гломерулната филтрация в бъбреците.

Къде се крие биологичният часовник? У бозайниците, той е разположен в главния мозък, в определена зона на хипоталамуса. Тази структура е свързана с множество "периферни" часовници, разположени в различни тъкани в тялото, за да може да се синхронизират и контролират физиологичните процеси в организма. Светлинните сигнали, възприети през ретината на окото, се пренасят до различни зони в главния мозък, за да се формира възприятието за образ. Част от тях обаче достигат и до хипоталамуса. Там попадат и съобщения за приемане на храна, физическа активност и т.н. Часовникът ни от своя страна предава сигнали и за будност или сън към автономната (вегетативна) нервна система.

Ритъмът на кръвното налягане. Денонощните вариации в производството на фактори и хормони е свързано с добре установен ритъм – леко по-високи стойности сутрин, дневни стойности, които са зависими от физическата активност и стреса и отчетливо леко спадане на кръвното нощем – т.  нар. дипинг на кръвното. Той се дефинира като намаляване стойностите на артериалното налягане нощем с около 10-20% спрямо средните дневни стойности. Показателят може да варира още и в зависимост от приема на алкохол, кофеин, готварска сол и стимулатори.

Четете още по темата в puls.bg

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК