Площадката на надеждата

До преди няколко години детската площадка в двора на онкологичното отделение на болница ИСУЛ тънеше в разруха. Това е мястото, разположено на метри от лабораторията на здравното заведение, където всеки ден десетки деца се борят за правото си на детство, чувайки най-страшната диагноза.

За пръв път влязох в това пространство преди 12 години, когато се разболя дъщеря ми, признава казва Симона Караиванова, част от Сдружението "Деца с онкохематологични заболявания"

Тогава за детето ми, тази площадка беше магично място, където да играят и да се разсеят от десетките изследвания. допълва тя.

 В крайна сметка обаче, магичното място, както го нарича Надя, бива възстановено само за два месеца с помощта на десетки хора, събрани в кампания, водена от актрисата Елена Карабойчева и писателя Мартин Стратиев. 

Направихме го , защото все някой трябваше да го направи, защото площадката се рушеше, отговаря кратко и ясно Мартин, който посвещава огромна част от времето си на децата с онкохематологични заболявания . За тях той се превръща в героя на Джеръм Селинджър от "Спасителят в Ръжта".

С цитат от великия роман посреща и посетителите детската площадка. Тя ще бъде новото място на надеждата и за Надя Мирчева, майка на петгодишната Мария, детенце със синдрома на Даун, което преди няколко месеца чува диагнозата левкимия.

На Мария й се наложи да посрещне петия си рожден ден тук. Получихме голяма подркепа от всички лекари, а от днес вече ще имаме и ново място, в което да играем, казва Мария.

 Друг известен цитат от великата книга на Селинджър гласи, че има неща в живота ни, които е по-добре да не променяме, да поставим във витрина и да не докосваме никога. Така е и с доброто. Пожелаваме си тази площадка да остане тук, като утопичен остров, недокоснат от често нелицеприятната действителност.

Повече вижте в репортажа на репортера Божила Симова и монтажиста Мирослав Димов