Трафик на хора, трудова и сексуална експлоатация - къде е държавата?

Трафикът на хора е едно от престъпленията, които съвременното общество предпочита да не вижда. Защото жертвите невинаги са заключени зад решетки, а насилието невинаги оставя видими следи.

Понякога то изглежда като предложение за работа, обещание за по-добър живот или любов, която постепенно се превръща в зависимост. И докато говорим за свобода, човешки права и достойнство, в Европа продължава да съществува пазар, на който хората са превърнати в стока.

Близо 10 хиляди регистрирани жертви за година в Европейския съюз. Зад тази статистика обаче стои много по-тревожен въпрос – колко са онези, които никога не попадат в нея?

Сексуалната експлоатация остава водеща, но принудителният труд вече заема огромен дял от установените случаи.

България постепенно променя мястото си в тази престъпна индустрия. Страната ни продължава да бъде източник на жертви, експлоатирани зад граница, но все по-често се превръща и в територия, на която чуждестранни работници попадат в капана на трафикантите.

Всяка година на 18 октомври Европа отбелязва Деня за борба с трафика на хора. Ден, който ни изправя пред неудобната истина, че робството не е останало в миналото. 

То просто е сменило формите си, приспособило се е към съвременната икономика и е намерило нови инструменти за контрол.

Големият проблем вече не е само как да бъдат наказани трафикантите, а дали държавата изобщо успява да разпознае хората, които живеят в зависимост и експлоатация, често пред очите на всички.

Трафик на хора, трудова и сексуална експлоатация - случаите продължават да растат.

В ефира на "Директно" обсъдихме темата с Ернеста Русева от Националната комисия за борба с трафика на хора и Камелия Димитрова от фондация "Дигнита".