(Без)действа ли държавата за хората с увреждания и техните асистенти?

За едни хора свободата е да решат накъде да тръгнат. За други – изобщо да могат да излязат от дома си. Да слязат по стълбите, да пресекат улицата, да се качат в автобус, да отидат на работа. Все неща, които приемаме за даденост, докато не се окажат непреодолими препятствия.

Когато градът се превърне в капан

За хиляди хора с увреждания в България всекидневието продължава да бъде битка. Не толкова с увреждането, колкото със средата, която ги изолира. С тротоарите, по които не могат да преминат, със сградите, в които не могат да влязат, с институциите, които признават правата им на хартия, но невинаги създават условия те да бъдат упражнявани.

И тук е големият парадокс – държавата отделя средства, за да помага на тези хора да живеят, но продължава да не им осигурява достатъчно възможности да живеят независимо.

Невидимите затворници и техните пазители

Когато средата е недостъпна, личният асистент често се превръща в единствената връзка с външния свят. В много семейства това е майката, бащата или друг близък, чийто собствен живот също се подчинява на необходимостта да бъде непрекъснато до човека, който има нужда от помощ.

И точно сега, когато се обсъждат промени в системата на личната помощ, зад административните формулировки, часовете и бюджетите стоят човешки съдби.

Защото един час по-малко помощ не е просто число в отчет. Понякога означава невъзможност човек да стане от леглото, да се нахрани, да излезе навън. А за неговите близки – още един час, в който трябва да избират между работата, собственото си здраве и грижата за любим човек.

Истинската мярка за една социална политика не е колко пари е похарчила държавата, а колко независимост, достойнство и възможности е дала на хората.

Защото хората с увреждания не искат привилегии. Искат живот, в който всяка крачка напред не зависи от нечия чужда ръка, от поредното разрешение или от поредната административна пречка.

И ако една държава продължава да оставя хората пред затворени врати, въпросът не е само кой ще им помогне да ги отворят. Въпросът е защо тези врати все още са затворени.

Достъпността за хората с увреждания у нас - (без)действа ли държавата? Отговорите от Митко Николов, председател на Центъра за независим живот.

Държавата с промени при личните асистенти, защо идеите срещнаха остри критики? Разговор с Гергана Маврова, майка на дете с увреждане.