Хибридната война в Европа: Може ли континентът да бъде атакуван отвътре?

Европа трябва да признае, че в нова реалност и войната вече не е само на бойното поле в Украйна. Тя вече е под формата на дрон над летище, като пожар в предприятие от отбранителната индустрия, като саботаж на инфраструктура, като опит за вербуване на човек през интернет.

И най-опасното е, че този нов фронт няма ясна линия. Това не са танкова, не са и войници с униформи.

Вече има хора, които получават задача и дронове, които могат да бъдат купени за сравнително малко пари. Има телефони, криптирани комуникации и посредници, които могат да изчезнат веднага след операцията.

Германия вече говори за руска следа зад операция с дрон и експлозиви край летището в Лайпциг. Дания предупреждава за опити за вербуване на свои граждани. В Полша и други европейски държави се разследват саботажи срещу инфраструктура и обекти, свързани с войната в Украйна.

А в Мюнхен германските власти задържаха трима български граждани във връзка с отделен инцидент край обект на компания от отбранителния технологичен сектор.

Това не означава, че тримата българи са руски агенти. Такива доказателства към този момент няма. Но самото им появяване в тази история поставя България в един от най-чувствителните въпроси на европейската сигурност.

Защото въпросът вече не е само кой стои зад конкретния дрон или конкретния пожар.

Въпросът е може ли Европа да бъде атакувана отвътре, използвайки хора, които не са част от армия, не носят униформа и дори може да не знаят за кого в крайна сметка работят. Именно това е новата сива зона на сигурността. 

А темата за сигурността на Европа, особено след случаите в Германия и обвиненията на Берлин към Москва, са основна тема и за българските политици. Опозицията днес остро критикува властта за българската позиция.

Европа трябва да признае, че в нова реалност и войната вече не е само на бойното поле в Украйна. Тя вече е под формата на дрон над летище, като пожар в предприятие от отбранителната индустрия, като саботаж на инфраструктура, като опит за вербуване на човек през интернет.

И най-опасното е, че този нов фронт няма ясна линия. Това не са танкова, не са и войници с униформи.

Вече има хора, които получават задача и дронове, които могат да бъдат купени за сравнително малко пари. Има телефони, криптирани комуникации и посредници, които могат да изчезнат веднага след операцията.

Германия вече говори за руска следа зад операция с дрон и експлозиви край летището в Лайпциг. Дания предупреждава за опити за вербуване на свои граждани. В Полша и други европейски държави се разследват саботажи срещу инфраструктура и обекти, свързани с войната в Украйна.

А в Мюнхен германските власти задържаха трима български граждани във връзка с отделен инцидент край обект на компания от отбранителния технологичен сектор.

Това не означава, че тримата българи са руски агенти. Такива доказателства към този момент няма. Но самото им появяване в тази история поставя България в един от най-чувствителните въпроси на европейската сигурност.

Защото въпросът вече не е само кой стои зад конкретния дрон или конкретния пожар.

Въпросът е може ли Европа да бъде атакувана отвътре, използвайки хора, които не са част от армия, не носят униформа и дори може да не знаят за кого в крайна сметка работят. Именно това е новата сива зона на сигурността. 

А темата за сигурността на Европа, особено след случаите в Германия и обвиненията на Берлин към Москва, е основна и за българските политици. Опозицията днес остро критикува властта за българската позиция.

Темата в студиото на "Директно" коментираха Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, и директорът на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов.