Удължителният бюджет не решава проблеми, той създава нови такива (ВИДЕО)

Словосъчетанието удължителен бюджет вече се превърна в новото ни ежедневие. Инструмент, който по дефиниция трябва да бъде изключение, но в България все по-често се превръща в правило.

Формалното обяснение е познато: политическа нестабилност, липса на парламентарно мнозинство, невъзможност да се приеме редовен държавен бюджет. Реалният проблем обаче е друг – удължителният бюджет е симптом за отказ от политическа отговорност.

С този ход политиците си купуват време, но го правят за сметка на обществото. Вместо ясни приоритети и решения, получаваме временно управление на държавата, в което се гарантира оцеляване, но не и развитие. 

Пенсии и заплати се плащат, но реформи не се правят. Инвестиции се отлагат, а ключови сектори остават в режим на изчакване.

Удължителният бюджет не решава проблеми. Той ги консервира. Замразява доходи, отлага индексации и прехвърля тежки решения към бъдещи управления, които може и да не се случат скоро. 

Така бюджетът се превръща от инструмент за политика в технически механизъм за прикриване на политическия вакуум.

Официално ни се казва, че това е мярка за стабилност. Но стабилност без посока е просто застой. А застоят има цена – социално напрежение, пропуснати инвестиции, ерозия на доверието в институциите и усещане, че държавата се управлява на автопилот. 

Големият въпрос не е дали удължителният бюджет ще осигури плащанията през следващите месеци. Това е техническият минимум. Истинският въпрос е защо политическата система отново се оказа неспособна да произведе редовен бюджет – най-важния закон на държавата.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ и Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".