Бизнесът държи икономиката на България над водата, а държавата предимно му пречи

Как ще промени плащанията на държавата удължения бюджет след 1 януари на фона на смяната на лева с евро. Отговора на този и други въпроси потърсихме от икономиста от Софийския университет доц. Косьо Стойчев и бившия социален министър Георги Гьоков.

Без нов бюджет, влизаме в 2026 г. с удължителен

"На фона на предлагания бюджет тази хипотеза не е толкова лоша. Не е приятно, че това се случва в момента на влизане в Еврозоната, но предложените промени в бюджета не отговаряха на потребностите на държавата, бизнеса и хората. Влизаме с това, което имаме в момента", каза икономистът доц. Стойчев в студиото на "България сутрин".

По думите му българският бизнес държи икономиката на България над водата, въпреки лошите държавни политики.

"Българският народ най-чинно си понесе 25 години изключително ограничени публични разходи", подчерта доц. Стойчев.

"Ако България влезе в 2026 г. без приет бюджет, българите трябва да нямат притеснения - няма да има спиране на социалните плащания. Увеличенията обаче остават под въпрос. МФ ще превежда средства към всички институции на база на действащия бюджет. Увеличения ще има само там, където са изрично гласувани от Народното събрание. И най-лошият бюджет е по-добър от липсата на бюджет", коментира Гьоков за Bulgaria ON AIR.

Стимулирането и нестимулирането на бизнеса

Той не счита, че след нови избори няма да има популистки решения отново. Според госта бизнесът ще издържи, докато държавата не влезе грубо в данъчната система.

"Бяха финансирани политики, които не генерираха реален икономически резултат", изтъкна икономистът. 

Според него е ненужно народът да бъде плашен с кризи и ужаси. Еврото ще донесе доза инфлация, но до 10-12 месеца след влизане в Еврозоната, всички страни превръщат икономиката си в по-силна, стана ясно от думите на доц. Стойчев.

Той е убеден, че новият бюджет трябва да стимулира добре структурирания бизнес. 

"Не трябва да се търси механизъм какво още да се вземе от него. Трябва да има оптимизацията на публичните разходи и публичната администрация", категоричен е доц. Стойчев.

Изчисляването на минималната работна заплата

"Минималната работна заплата ще бъде 620 евро. Изменението ще бъде факт. Подкрепям решението да се разкачи МРЗ от средната заплата. Тя е главен източник на паразитиране на пазара на труда. Най-ниско продуктивните - нито учат, нито се развиват, достигат фаза на минималния комфорт на живот и започват да злоупотребяват", смята доц. Стойчев. 

Според икономиста МРЗ работи много добре, когато на пазара на труда има конкуренция, но в случая у нас имаме изключително ниски нива на безработица в някои региони.

Купуването на електорален комфорт е най-скъпата цена, която българското общество плаща за всичко, обърна внимание доц. Стойчев.

"Сегашното определяне на МРЗ не е най-доброто нещо, което може да се случи. Първоначалното предложение на БСП беше тя да бъде минимум 50 процента от средната и да се договаря нагоре допълнително", заяви Георги Гьоков.

Снимка: istock