Веселин Веселинов за титлата на баскетболния Лукойл Академик

Веселин Веселинов от пет години носи екипа на Лукойл Академик и търпеливо изчака своя звезден миг. Този сезон високият 201 сантиметра софиянец бе определен за „най-полезен играч“ във финалната серия на Националната баскетболна лига, спечелена от шампионите с 3-2 победи срещу Левски.

За петте мача крилото на Академик постигна средни показатели от 14,2 точки, 4,8 борби, 1 асистенция и 1 отнета топка за средно по 25,2 минути. Веселинов имаше и висока успеваемост в стрелбата – 59 % за 2 точки, 50 % за 3 точки и 100% от наказателната линия, където реализира всичките си 24 опита, за да постигне среден коефициент 17.6.

Веселинов премина в клуба от Правец след предстой в Левски. Преди това юношата на Славия завърши висшето си образование в американския колеж Уест Вирджиния Стейт.

В интервю за предаването „Резултат“ на телевизия Bulgaria On Air Веселинов коментира финалите, шампионската титла, както и бъдещите си планове.
 
 
След петия мач, с който спечелихте титлата каза, че за теб това е най-сладката шампионска титла, защо?

Определено е най-сладката, защото бе и най-трудно спечелената. Лукойл от доста години не е играл пет мача, дори в полуфиналната серия играхме пет срещи, после и във финалната и както всички видяха двубоите бяха доста близки, освен мач номер 3, в който победихме с по-голяма разлика – просто беше много напрегнато.

Как си обясняваш това, че в първенството допуснахте Балкан (Ботевград) да ви победи два пъти?

Този сезон направихме някои много силни мачове, но и някои по-слаби. Имаше и спадове, но не мисля, че сме подценили някой съперник. Да не забравяме, че и другите отбори тренират, работят, напредват и разбира се, срещу Лукойл всички искат да победят и представят най-добрата си продукция.
 
По-добри ли бяха останалите отбори в сравнение с предишни години или Лукойл беше по-слаб?
 
Смятам, че отборите доста вдигнаха нивото, както вече казах всеки иска да победи шампиона и излиза на 100% срещу нас. Не мисля, че отборът ни е бил по-слаб, просто имахме известни спадове в играта и затова загубихме няколко мача.
 
Да те върна отново към финалната серия, стана най-полезен играч. Как се случи това на фона на многото чужденци, които има в отбора?
 
В нашия отбор конкуренцията винаги е била много голяма. Още когато дойдох преди пет години, винаги е била голяма борба и в тренировките, и по време на мач постоянно се доказваш. Само така един играч израства, работи усърдно и това е вследствие на работата, която съм положил през годините.
 
Може би беше малко пренебрегван през годините, сега последните месеци ви води дългогодишният спортен директор на Лукойл Академик – Сашо Везенков, може ли да ни споделиш той ли ти даде шанс, повярва в теб – нещо, което е останало извън полезрението на медиите и феновете?
 
Определено той повярва в мен и ми даде шанс. Знаете, че през тези години през Лукойл минаха много треньори и когато един треньор дойде в готов отбор, за играча е много трудно постоянно да се доказва, а да не забравяме, че в тима има много чужденци, които са на добро ниво. Мисля, че той ми гласува доверие и аз го оправдах в точния момент.
 
Изчака своя звезден миг, ако мога така да кажа. Откъде „черпеше“ търпение и мотивация?
 
Да, проявих доста голямо търпение, но според мен в Лукойл всеки трябва да си знае ролята независимо дали идва от пейката или е титуляр. Може би в първите две години не си знаех ролята и исках да играя по 40 минути. Но за това време си научаваш мястото и правиш всичко възможно отборът да върви напред.
 
Тези пет години в Лукойл с какво ще ги запомниш – освен с шампионските титли?
 
Ще ги запомня като изживяване. Всички титли са страхотна емоция – да си шампион на България. През Лукойл са минали доста добри играчи и аз съм имал удоволствието да играя с тях. Направихме доста международни мачове, което е страхотно и го пожелавам на всеки един баскетболист.
 
Напрежението по-голямо ли е в Лукойл в сравнение с останалите отбори?
 
Определено при нас напрежението е най-голямо, тъй като ние имаме поставени цели и трябва да се побеждава. Пишем история, която може би никой друг клуб в България няма да постигне и е доста голяма отговорност.
 
Беше безпогрешен в наказателните удари във финалите, имаше ли вътрешно спокойствие у теб?
 
Коментирах го това с треньорите и интересното беше, че през годината процентът ми от фаула не беше толкова добър. Но бях концентриран, спокоен и въобще не се замислях какво е ставало през годината и просто стрелях.
 
Като каза „стрелях“, си спомням в мач №2 в Правец, вкара една феноменална тройка от центъра със сирената в края на третата част, която в крайна сметка се оказа решаваща. Какво си помисли тогава?
 
Беше много смешна ситуация – Левски имаха атака, аз хванах борбата и топката се оказа в мене, а до мен беше Божо (б.р. Божидар Аврамов – баскетболист на Лукойл), който каза да му подам – погледнах, че остават две секунди и просто хвърлих топката, тя взе че пък влезе. Самият аз бях изненадан. Правил съм го на тренировка, но не и по време на мач и се радвам, че беше в точния момент.
 
Нямаш договор с Лукойл Академик за следващия сезон. Имаш ли идея какво се случва?
 
Да, така е – все още нямам договор. Предполагам, че ще има преговори. Все пак е минала само една седмица, откакто станахме първи, още се радваме и говорим за мачовете. Всичко ще се проличи в лятото.
 
Играл си в колеж в САЩ (б.р. колеж Уест Вирджиния Стейт), но не си носил екипа на чуждестранен отбор. Имаш ли такива амбиции?
 
Никога не се знае. За момента се чувствам добре тук в България, шампион съм на страната пет пъти, носител на Купата. Може би всеки иска да излезе в чужбина, но смятам, че каквото му е писано на човек – това ще се случи.
 
Очаква се да бъдеш повикан в националния отбор, където също беше пренебрегван в последните години. Как би приел една такава покана?
 
Това би ме поласкало. За последните години нямам представа защо не съм бил повикан. Тогава са били други треньори и това си е било лично тяхно решение, което аз не мога да коментирам. Винаги е чест да играеш за България.
 
В квалификациите за Европейското сме в една група с Румъния и Исландия. Преодолими съперници ли са?
 
Определено мисля, че групата е преодолима и вярвам, че може да се преборим с тях.
 
Какво ти предстои в личен план, къде ще почиваш?

Ще ходя на море с приятелката си. Искам също да прекарам малко време с всички мои приятели, с които не съм могъл да се видя през годината, но като цяло нямам специални планове. Също така може да излезем малко на разходка в чужбина, ние го правим всяка година така или иначе – ще видим, още няма нищо на 100%.
 
Смяташ ли, че интересът, който предизвика българският баскетбол в последните месеци, ще се задържи и за следващата година? И как според теб може да се подобри баскетбола в България, така че да се харесва на феновете?
 
Последните мачове напълниха залите и интересът беше огромен. Мисля, че за подобряване на баскетбола у нас спомагат всички играчи, треньорите също са голям фактор. Считам, че сега всичко зависи от селекцията, която ще направят отборите и кои нови играчи ще дойдат в страната. Колкото е по-висока продукцията, толкова повече хора ще дойдат в залата. Според мен родната публика иска да гледа много българи, които се представят добре. Защото ако едно първенство е създадено от чужденци, то на феновете няма да им е интересно да го следят.