Владо Карамазов: За страната ни съм постигнал много, но нямам усещане за успех

Актьорът, който влиза успешно във всяка роля - Владимир Карамазов, гостува на Ирина Белчева в предаването „Десет“, за да търсят заедно 10-те лица на Mелпомена.

Още като студент в 3-и курс във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" Карамазов е поканен да играе в Народен театър "Иван Вазов". Режисьорът на представлението решава да напише в плакатите и афишите Владимир Карамазов, вместо Владимир Александров, провокирана от разговора им за скучната му фамилия и симпатиите му към романа „Братя Карамазови“ на Достоевски.

Ето кои са десетте лица Мелпомена според Карамазов:

Актьор по призвание - Не можеш да вземеш случаен човек от улицата, за да го направиш актьор. Професията  се изучава и практикува. Първите 15 г.  са нещо като старт - изисква се търпение, характер и талант.

Школа за таланти - След като завършат НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", пробиват едва 20% от хората. Останалите актьори не се реализират, не защото не са талантливи, а защото успехът е въпрос на шанс, късмет и характер. Народният театър "Иван Вазов" като школа учи на дисциплина и на вкус. За да бъдеш актьор, са нужни качества, които не всеки човек притежава. Това, което ме превърна в актьор, е характерът ми.

Реформа на сценичните изкуства - Последно смъкнаха цените на билетите, което превръща театъра в най-евтиното изкуство. Невъзможно е представление с жив контакт да стува 2, 3 или 4 лв.

Възпитание в тетъра - Винаги са ме учили, че ако шумиш в театъра, пречиш на актьорите и публиката. Проблемът не е във възпитанието, а в изграждането на навик за посещаването му.

Културата като култ - Често гледам представления в Англия – опера, балет и театър – смаян съм от разликата, сравнено с България. За страната ни съм постигнал много, но нямам усещане за успех, защото навън призванието и уважението са огромни.

Продуциране и реклама - Трупата ни „Три Беарс Ентъртеймънт“ вероятно е най-популярната група в България, която прави частни представления. Пробвахме нещо ново в българския театър - рекламирахме по начин, по който си заслужава да се популяризира.

Три мечки на една сцена - Представленията „Дакота“, „Спанак с картофи“ и „Арт“ винаги минават на добро ниво, защото със Захари Бахаров и Юлиан Вергов ни интересува как ще се представим.

Смешното срещу трагичното - Хората предпочитат смешното, но това не означава, че смешното е нестойностно.

Филмите и телевизията - Няма борба между театъра, телевизията и киното. Професията ми е разнолика. Ако екипът е стойностен, си заслужава да правиш всичко, за да трупаш опит и да покачаш нивото си.

Бъдещето на Мелпомена - Постановките със съвременна техника са страхотни, като последните течения са да се правят ужаси с много ефекти. Но театърът винаги ще си остане с класически модерни постановки.

Повече по темата в следващото видео: