Журналистът Диана Алексиева: Думата сензация не носи нищо хубаво след себе си

Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина, но това ли са новите лица на съвременната журналистика? В разсъждения по темата се впусна Диана Алексиева – журналист, водещ, редактор, създател на сайта Interview.to, в предаването „Десет“ с водещ Ирина Белчева. 

„Журналистиката в днешно време, за съжаление, като че ли не е призвание. Някои хора посягат към нея, защото не умеят нищо друго. Но би могла да бъде кауза за някои от тях“, каза Диана в ефира на Bulgaria ON AIR. 

Вземала е интервюта от най-прочутите и интересни хора в България, но за себе си казва, че не се чувства популярна - По-скоро съм човек, който говори с популярни хора – добавя Алексиева. 

Занимава се с журналистика от години и е една от най-подходящите личности, които могат да направят равносметка за професията днес. 

Мнението на Диана в 10 точки на съвременната журналистика: 

1. Новите лица на журналистиката –  Журналистиката е занаят. Затова се надявам, че след 30- 40 г. ще можем да посочим някого, от когото човек може да  „открадне“ занаята. Не е нужно да завършиш журналистика, за да бъдеш добър в професията. Трябва да умееш да изслушваш, да си достатъчно любознателен и подготвен.

2. Жълти медии, черни новини – Хората обичат да четат за нещастията на популярни личности, защото това ги кара да се асоциират с тях – и известните имат несгоди, боледуват и страдат.  

3. Истински хора, истински истории – Стартирах проекта си Interview.to, водена от личното си любопитство именно към хората, чиито лица трудно виждаме такива, каквито са. Разбираме за тях неща, които не сме знаели. Най-голямото ми откритие са момичетата в рубриката „Кое е това момиче“ - те са абсолютно непопулярни.

4. Кое е това момиче Диана? - Наскоро някой ми каза, че 40 били новите 20, но изобщо не вярвам в това. Аз съм майка на 2 деца и заедно с това се опитвам да правя нещо приятно и полезно за мен. Майчинството ме промени тотално и ме измъкна от егоизма, с който живеех много време... разбрах, че съм по-търпелива, щедра на чувства, по-отдадена.

5. Силата на медиите – Осъзнах, че в интернет обръщам внимание на повече неща, отколкото би трябвало. Усетих, че това е едно пространство, в което влизаш и избираш нещата, които ти харесват. Всеки би могъл да ограничи достъпа на жълтите медии до себе си. Вкъщи все по-рядко гледаме телевизия, откакто имаме деца. Започват да разбират и да задават въпроси и смятам, че има неща, които не трябва все още да достигат до тях. 

6. Негативното срещу позитивното - По-силни сме в хейтърството в социалните мрежи, отколкото в това да направим нещо наистина. Далеч сме от идеята за гражданско общество.

7. Кога, къде и как в мрежата – Обидите и клеветите в публичното пространство трябва да бъдат подведени под отговорност, както и кражбата на интелектуална собственост.

8. Урок по родолюбие – Дискусиите в социалните мрежи на тема „Родолюбие“ обикновено се водят с цел да отклонят вниманието от други важни неща. Методът „Да разлаем кучетата“ работи и действа безотказно. Самата аз не съм от този вид патриоти, които слагат българското знаме на профилната си снимка във фейсбук, нито смятам, че без Паисий Хилендарски в учебната програмата българското образование е загубено.

9. Истината и нейните измерения – Важно е да сме добре информирани и да информираме добре самите ние. Важно е да водим добър живот - да живеем здравословно, да пътуваме. Четенето трябва да забавлява и развива въображението. Културата е именно за това, а не за да ни казва кое и как трябва да се случи.

10. Сензация или мълчание – Думата сензация не носи нищо хубаво след себе си. Но не подкрепям и мълчанието, защото вярвам в разговора. Истината е по средата. 

Вижте повече в следващото видео: