Всеки трети абитуриент нито на работа, нито записва висше

Статистика сочи , че всеки трети, завършил професионална гимназия или специализирана паралелка, нито се реализира на пазара на труда, нито продължава обучението си в университет. Резултатите са от одита на Сметната палата на тема „Професионално образование за заетост“, който е за периода началото на 2012 г. – края на 2014 г. Изводите водят към куп изразходени средства за обучение на кадри, които после не работят за бизнеса. Националните одитори посочват, че не се провежда и редовно проследяване на реализацията на завършилите такива школа. Единствената от проверените години, в която това е направено, е за учебната 2013/14. 

За тогава данните показват, че едва 29,4% от абитуриентите в професионалното образование са започнали работа след това, а други 38,3 на сто от връстниците им са продължили обучението си в университет. Така остават 32,3%, които след завършването си на практика не правят нищо.
Най-слаба реализация на пазара на труда имат учениците от професионални паралелки в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Най-лесно работа си намират пък зрелостниците от Бургас, Варна, Добрич, София град, София област. От училищата с по-голям дял на реализирани възпитаници на пазара на труда преобладават професионални гимназии по туризъм, морско корабоплаване, текстил и моден дизайн.

Сериозен е и дялът на зрелостниците, които не успяват да завършат успешно гимназия. За трите одитирани години от учениците в професионалните школа в ХІІ клас, диплома са получили средно 88,5%, на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация са се явили 83,3 на сто, а свидетелство за това са получили 71,3 на сто. „Най-значително са намалели получилите свидетелство за професионална квалификация през учебната 2013/2014 г. - 64,2%, или 36 от всеки 100 ученици не придобиват
степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства“, се предупреждава в доклада.

Не малък е и броят на учениците, които вече са станали студенти, но по различни причини прекъсват образованието си. За трите години става въпрос за общо 18 364, като с всяка изминала година броят им нараства. Така през 2012/13 отпадналите ученици са били 5523, през следващата – 6043 и през последната (2014/15) – 6798. В доклада главно място заемат и преподавателите, които въпреки късната си възраст, продължават да работят. От 1009 учители до 34 г. в началото на проверявания период, броят им се е понижил на 690 в края. За тях не се провеждат и почти никакви обучения за подобряване на професионалната им подготовка.

„В МОН няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми. Съдържанието на темите по учебните предмети се формира от автори без предварително поставени критерии за избор“, пише още в доклада.
В заключение националните одитори са написали дълъг списък от 22 препоръки към просветния министър, които да подобрят качеството на професионалното образование.