Колко е важно да спасим Гърция и как да стане? К. Илиев

Колко е важно да спасим Гърция и планът как да стане това?

От Кузман Илиев

Публикувана тук.

Триумфът на социалната държава

Днес Гърция се е превърнала в икономическа изкупителна жертва номер едно — едва ли не брашнен чувал, който се тупа и претупва със зверска обществена сила. Стигматизирана и оплювана от икономисти, политици и граждани не само в Европа, но и глобално.

Стратосферен публичен дълг от 190% спрямо БВП, колабираща финансова система, огромна бюрокрация и тежка корупция са само някои от икономическите характеристики на южната ни съседка.

Трябва ли „гърците” да си платят сметката?

Първо, не всички гърците са яли „кифтетата” и пили от узакито на чужд френско-немски финансов гръб.

Външните задължения на правителството са изхарчени за текущи разходи в полза на:

• а) близки на гръцкото правителство фирми, получили раздути обществени поръчки или субсидии;

• б) конкретни получатели на щедри социални помощи и пенсии;

• в) политиците и бюрократи директно на държавна хранилка.

Това са нетните бенефициенти на „социалната държава-майка”.

Други гърци обаче, които днес трябва да са „нетните” платци на сметката, не са попадали в споменатите групи. Те са лично засегнати от високите данъци, неефективните харчове на политиците в страната, тежка бюрокрация и оттам корупция през последните десетилетия.

И тъй като те са отделни, конкретни хора и не са еквивалент на политическото тяло, по никакви стандарти — нито икономически, нито морални — не могат да бъдат държани отговорни за политическите действия на правителства им, а джобовете им — изпразвани от кредитори и институции. Аргументът, че сами са „избрали” политиците си е некоректен.

Нито е задължително да е така, нито реално са можели да избегнат „изхода” от действията на мнозинството.

Нещо повече: бизнесът, разполагаемите доходи и икономическият стандарт точно на втората група — заради високата данъчно-осурителна тежест, породена от растящите нужди на социалната държава — са били относително ударени през цялото време на пира.

Кредиторите — вън от светлината на прожекторите

От друга страна, онези, които са финансирали гуляя, някак си остават „на завет” от критичния порой, излял се върху страната, а тяхната икономическа и морална роля е едва-едва засягана.

От финансово-икономическа гледна точка е интересно как и защо френски и немски банки и застрахователни компании оценяваха гръцкия публичен дълг с рискова премия близка до немската и пълнеха балансите си с него?

Сравними ли са икономиките на Германия и Гърция като генератор на богатство, че да са третирани по сходен начин и какво да кажем за моделите за оценка на риска/стойността на активите на банки, застрахователи и пенсионни фондове в Европа?

Ако се приеме тезата, че финансовите посредници са подведени от Европейската централна банка, която приемаше гръцките дългови книжа за обезпечение при „операциите за рефинансиране на търговските банки” (евтино кредитиране с нови парични средства на търговските банки от централната банка на Еврозоната)…

И че така ЕЦБ стимулираше търговските банки да купуват още и още гръцки дълг заради „арбитражна печалба” , идваща от разликата в доходността в полза на гръцките книжа за сметка на немски, да речем…

Та ако са подведени финансовите посредници в Европа — да излязат и да го кажат ясно, а ЕЦБ публично да поеме отговорност, че изкривява пазара и поощрява задлъжняването, риска и погрешните стимули, предизвиквайки балони и финансово-икономически кризи — явления, които би следвало да предотвратява. (Това, разбира се, не е реален призив, а по-скоро има литературна стойност. Въпреки че би било хубаво.)

За какво всъщност е под атака гръцкият модел?

Не е ли той еманацията на Социалната държава-майка?! Завишени пенсии и социални плащания, непродуктивни работни места в държавния сектор, държавни „инвестиции”, финансирани от зависещите от икономическата реалност частни икономически субекти и пренасочване на частни спестявания — и вътрешни, и външни — към държавния сектор?

(Случаят с „успеха” на социалната държава във Швейция, често е даван като контрапункт и е изключително илюстративен сам по себе си, затова изисква отделна статия; а за идиличната социално-икономическа ситуация в Швеция определението „мит” е повече от удачно. Вижте тук; можете да  можете да видите и тук.

Защо точно Гърция?

Гърция не е провален социален модел или финансово-икономическо недоразумение, което по една или друга причина се е случило точно на тази държава, на това конкретно стопанство. Гърция е нещо много повече.

Тя е лабораторният експеримент на модела на „Социалната държава” изобщо, доведен до логическия му край, настъпил относително бързо поради по-скромна икономическа сила на страната и липсата на реален капитал в сравнение със САЩ, Япония, Великобратания, Италия, Франция, Германия, да речем.

Средните нива на публичен дълг в ЕС спрямо БВП вървят към 100-те процента, в Япония 240% (чувствително повече и от гръцкия в момента), Италия — 140%, а скритите дългове на социалната система на Германия са над 300% от БВП.

Докато са трупали капитал и спестявания, с които са финансирали растежа си, тези общества са имали нищожни или никакви данъци (САЩ въвеждат федерален подоходен данък едва в началото на 20-ти век). Били са кредитори, а не длъжници.

Разходите на правителствата спрямо размера на националните икономики също нарастват поголовно в последните десетилетия (Европа средно 50-ина процента от БВП, САЩ — 40%), а оттам и зависимостта от правителственото разпределени на баницата, наричано „фашизъм”, когато е явно и „”, когато е прикрито.

Ясно тези процеси се виждат, например, в САЩ или Франция при сливането на бизнес с държава. Очевадни те са в Русия и България, например.

Разлика между Гърция и изредените “развити икономики” има само по степен, не и по същество

„Развитите страни” са далеч от благоразумието, а централните им банки продължават да изкупуват дълговете на правителствата им или т. нар. „монетизиране” — предоставяне в действителност на празен чек на правителството и отменяйки нуждата от болезнено вдигане на данъци или търсене на средства от пазарите.

И така, ако другите страни в ЕС нямат проблем с модела на Социалната държава и ефектите от нея; ако го налагат и защитават; ако самите те са зле дори по показатели, които са ключови при атаката срещу Гърция…

Как и за какво, с какви очи се критикува гръцкият модел?! На какво основание?

В случая с Еврозоната, ако се следва последователно логиката дотук и вземем предвид, че ЕЦБ и Драги изсипват 1 трилион евро в публичен и частен дълг, без да се притесняват за натиска върху стойността на еврото, че и дори желаят спада му…

При това положение, логически, икономически и морално, Гърция би трябвало да получи всички средства, от които има нужда, напечатани от ЕЦБ. (Току виж мечтаната инфлация в Еврозоната стане факт.)

Количествените улеснения, извършвани почти навсякъде, не са друго освен финансиране на правителството от централната банка. Самото им наличие доказва, че стабилността на „евро”, „долар”, „йена” не е приоритет на централните банкери по света.

Честните варианти в този контекст са два:

1. Или Гърция да получи всичките й нужни средства, за да бъде образцова Социална държава.
2. Или да й бъде опростен дългът, а загубите да се понесат от кредиторите, които в по-голямата си част вече са квази-публичните ЕЦБ и МВФ, които зависят от правителствата за рекапиталзирането си.

А при проблем за ЕЦБ и МВФ, правителствата ще вземат дълг, финансиран от … печатарската преса на ЕЦБ, която ще купи тези нови правителствени дългове! Кръгът е затворен, но адски.

Заключение

Европа се декапитализира с всеки ден, а дълговете нарастват с бързи темпове, защото ЕЦБ ги финансира, изкупувайки и нетни, и брутни емисии на държавни ценни книжа на страните от Еврозоната.

Изобилната ликвидност има ефект в посока надолу върху цялата лихвена крива в Еврозоната, както върху куп външни играчи, какъвто е и случаят на България. Това е и причината родното правителство да трупа дълг рекордно евтино. Странно и жалко, но за някои това действително е една „страхотна” новина. А в контекста на Социалната държава - каквато България се тупа в гърдите, че иска да е — е напълно логично.

За честните привърженици на Социалната държава обаче, Гърция не може да е проблем. За да бъде критикувана гръцката държава на икономическа основа — първо следва да се анализира, оспори, обори моделът на Социалната държава. Модел, за който Гърция е само перфектна илюстрация и чиста проба „лабораторен социален експеримент”.

Следете пазарните анализи на Кузман Илиев в Денят он ер

Публикува се с разрешението на автора.

Четете още независими коментари и анализи в блога на bgonair.bg.