Водещият на предаването "Мултимедия" Даниел Ненчев споделя кои са правилата на живота му

Фотография Яне Голев за Esquire България

Даниел е телевизионен журналист. От 2019 г. насам води авторско предаване за смислени хора и идеи от съвременната култура - "Мултимедия" по Bulgaria ON AIR. Преди два месеца излезе сборникът му с 30 интервюта с българи, които доказват, че талантът не се вълнува от Шенген. "Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България" е книга с нова "оптимистичната теория за нашия народ", пише Esquire България. В интервю пред Евелина Иванова Даниел Ненчев споделя повече за дебюта си на книжния пазар, за изкуството, свободата и смисъла на живота.

Връщаме лентата час назад (преди дъжда), когато разговорът ни потръгва леко с въпроси за ежедневието и прави плавен завой към нещата от живота. "Имам чадър, но не знам дали още е на тротинетката, с която дойдох”, ми казва Даниел Ненчев на излизане от мястото с най-много предмети на изкуството за домашен дизайн на квадратен метър - Склада. Не се учудвам, че е и в мокро време е решил да ползва зеленият транспорт на столицата. Даниел е от хората, които без страх приемат новото. И му дават шанс да се превърне в познато. Такъв е в ежедневието си. Такъв е и в работата. Започваме... от началото.

Как започва денят ти?

В компанията на съпругата ми Ани и на домашния ни любимец, патица-мъпет, която е доста сладкодумна.

Влияеш ли се от дъжда навън?

Да. Положително. Няма нищо по-хубаво от лошото време - чудесен повод е за четене. А и водата е всичко. Водата е в най-силните ни преживявания например, нали? Знаеш ли, че поетът Тома Марков пише най-често докато вали.

Може би и той, като Теодор Ушев, смята, че изкуството се ражда в тъга…

Аз обаче не съм съвсем съгласен с това твърдение. Виждал съм и изкуство, което се ражда в радост, като например това, което създава Кристо Явашев. А изкуството на Кристо и Жан-Клод е абсолютната радост. Новият филм на Тео Ушев "Физика на тъгата” е историята на поколението на Тео Ушев и на Георги Господинов, автор на сценария към филма и на едноименния роман (между другото брилянтен филм, напълно достоен за "Оскар” в категорията късометражен анимационен филм). Поколението на хората, родени през ’68-’69, е преживяло тежки разочарования, но не и "изгубено поколение”, както сами се наричат. Теодор Ушев и Георги Господинов са всъщност победители, те са излезли от българската културна среда и са влезли в световната. И нещо повече - при тях личното се е превърнало в универсално. Хора като тях всъщност ни превеждат през прехода, помагат ни да преплуваме през тази "мътна река” макар и самите те често да си мислят, че се удрят в бент.

Хора като тях са герои в твоята първа книга "Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България” - сборник от твои интервюта с българи, постигнали световно признание. Трудно ли ти беше да подбереш героите си?

Не, защото критериите ми бяха напълно обективни. Това са личности от всички сфери на изкуството, които светът добре познава. Райна Кабаиванска е обявявана три пъти за най-популярната личност на Италия и e изпълнявала "Тоска” 400 пъти. Опакованият Райхстаг на Кристо събира 5 милиона души от Изтока и Запада. Теодор Ушев успява да завърши "Физика на тъгата” след 8 години сизифовски труд с изключително трудната техника енкаустика – 15 000 рисунки от нагрят восък. Тази книга обаче не е самоцелен позитивизъм, а е по-скоро антидот на самоунизителното ни говорене за прехода като за изгубено време на лъжи и разочарования. Интервютата в книгата разказват паралелната история на този преход. Нещо като ретроспекция на свободата - през най-интересните лични постижения на тези артисти.

Свободата може ли да има граници?

Да, защото тя винаги се съизмерва с нечия друга свобода. Твоята свобода не трябва да пречи на чуждата, иначе се превръщаш във вандал. Странното е, че сега, когато сме част от ЕС и границите са отворени, ние продължаваме да не се чувстваме част от света, да не проумяваме, че България не е заключена в географските си граници, а е навсякъде, където има българи.

Ти кога си бил най-свободен?

В детството. В съзнанието ми се е запечатал едни празен път, зад мене планина, пред мен поле, а аз се спускам надолу по пътя със супер бързо с колело, карам без ръце. Летя. Това беше време на общуване с природата, на безгрижие, а и нямах никакви разходи, квартирата и храната ми бяха осигурени (смее се). После влязох в пубертета, влюбих се за първи път и изгубих свободата си - в затвора на собствените ми чувства. Днес пак се чувствам свободен, но, разбира се по друг начин. За мен знанието дава свобода. Въображението е огромен капитал. Така имам супер привилегията да реализирам идеи, които не са свързани персонално с мен, а са за другите хора.

Цялото интервю четете на Esquire.bg.