Цената на дълга?

14 октомври 2014

Сред някои от най-известните причини за срива на пазарите през 2007-2008, както и банковите фалити по време на най-голямата финансова криза тогава – беше структурата на финансовата система, която стимулира генерирането на дълг с необичайно високи темпове.

И само една малка частица да се отчупи от тази система – това поражда неимоверно голямо обратно движение – оттеглянето на кредит, което става с още по-голяма скорост.

Един пример за това е дейността на така наречените репо пазари, при които банките дават заеми на сенчести финансови институции, като хедж фондове, обезпечени с облигации.

Това е дълг, създаден и зает срещу обезпечение на друг дълг - дълг, произведен на гърба на съществуващия дълг.

Рискът, както и светът наблюдава с ужас само преди шест години с кончината на Lehman Brothers - е, че когато един кредитор не може да си върне парите и продава облигациите, държани като обезпечение, това може да доведе до срив в цената на тези облигации - което има двойно злокачествено въздействие, като генериране на огромни загуби от страна на кредитора, както и способността му да отпуска заеми.

Това причинява и “кръвоизливи” в пазарите на облигации, като по този начин се подкопава способността на домакинствата и бизнеса към повишаване на скъпоценните фондове, които са гръбнака на банковата система.

Огромното дефлационно свиване на кредитирането се трансформира във финансов крах, както и в най-лошия икономически спад, който света бе виждал от 1930 г. насам.

Така че не е маловажно, че насоките към банките и търговците на ценни книжа бяха пренаписани за отрицателно време от Съвета за финансова стабилност.

Целиат коментар във видеото:

facebook.com/bgonair.live