Съкровище сред нивите

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

За повечето българи днес Дупница е мястото, откъдето да си купиш употребяван автомобил. Тази модерна слава съвсем незаслужено е изместила старата репутация на този край като един от най-духовно развитите в страната. Доказателствата за последното са десетки, но едно от най-интересните - и застрашните - е край селцето Червен брег, само на десетина километра от Дупница през изхода за Яхиново.
 

Ако тръгнете към най-североизточния край на селото, прекосите реката и изминете около километър през нивята към полите на Верила планина, няма как да пропуснете червените керемиди на църквата "Свето Възнесение" (или Свети Спас, както я наричат местните хора).

ПОД ТОЗИ НАЙ-ОБИКНОВЕН съвременен покрив се крие една от най-интересните църкви в Западна България. За разлика от толкова други храмове в нашата поредица, тя никога не е била забравяна. Хората от селото всяка година честват тук Спасов ден. Знаят я и органите, които би трябвало да се грижат за нея - институтът за паметниците на културата, културното министерство. Но неслучайно казваме "би трябвало".

"Толкова години бяха бездействали... Като влязох вътре и ме лъхна влагата, видях как уникални стенописи буквално се разпадат... Ако по-рано беше обърнато внимание, нямаше да е в това състояние", разказва Георги Чараклиев.

Чараклиев е от Дупница, икономист по образование. И в същото време е създател на най-пространния и пълен каталог на стари християнски паметници по българските земи - svetimesta.com. "Като любител на природата непрекъснато обикалях страната - и навсякъде се натъквах все на такива места - изоставени, никому неизвестни и забравени... Реших по някакъв начин да се опитам да спра тази разруха". За петте години след създаването на сайта Георги е изминал близо 100 000 километра и е описал над две хиляди обекта - храмове, манастири и оброчища. "Някои от тях ги няма изобщо на картата, останали са в спомените на някои стари хора по местата. Но има и такива, които вече дори старите хора не знаят. Тях ги издирвам по архивите, по стари военни карти...".

ЦЪРКВАТА "СВЕТИ СПАС" заема особено място в дългия списък на Чараклиев. Както споменахме, храмът никога не е бил изоставян, но не е бил и поддържан. Днес от удивителните му стенописи са се съхранили в относителна цялост само три образа - на Свети Константин и Елена и на Свети Николай. Вероятно и тях нямаше да ги има, ако Чараклиев не бе организирал кампания за набиране на средства за спешна консервация.

Специалистите са категорични, че фреските в този храм са изключително ценни. Но не са сигурни как да ги датират. До средата на ХХ век на външната стена все още е личал надпис от 1595 година, но според повечето учени той се отнася до ремонт на храма, а не до първоначалното му построяване. Археолози предполагат, че то е станало доста по-рано - през ХII до XIV век. А масивните камъни в основата на храма, както и огромният олтарен камък, са още по-древни - взети от руините на откритата в съседство ранновизантийска базилика.

"ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБХОД на терена се установи, че тази базилика принадлежи на огромно селище, може би град с площ около 300 декара, който е лежал на главния път от Цариград до Дуръс, така наречения драчки път", разказва Чараклиев. "Ако онова край Белчин е Цари мали град, предполагаме - и специалистите предполагат - че това тук е Цари Големи град, някогашният главен град на района".

Разкопките на късноримската базилика пред "Свети Спас" загатват, че тук е имало голям град

Надеждите сега са да се намерят достатъчно средства, за да се довършат археологическите проучвания. "Свети Спас" също се нуждае от спешни грижи, защото последната консервация е само временна и вътре продължава да прониква влага. Пръстта около църквата трябва да се отстрани и да се изгради дренажна система, за да се спасят последните оцелели творби на средновековния зограф. Иначе Дупница наистина ще остане да се слави само с автокъщите си.