Угасващи съкровища: Билинският манастир

Докато влагаме милиони в средновековни крепости от пластобетон и стадиони за бабите на село, из цяла България постепенно угасва истинското ни наследство. Стотици храмове и манастири, съхранени от поколения с цената на лишения и страдания, сега един по един рухват.

В 12 поредни издания "КОЛЕЛА" ще издирим част от тези паметници - забравени от всички, затрогващи и на изчезване.И в същото време много подходящи за разходка следващия път, когато в събота сутрин се чудите накъде да поемете.

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

Втората ни спирка е "Свети архангел Михаил" в Билинци - доказателството, че понякога да бъде забравен и изоставен не е най-лошата съдба за един стар манастир.

БИЛИНЦИ Е СЪВСЕМ МАЛКО СЕЛЦЕ, сгушено в полите на планината на десетина километра след Брезник. До него лесно ще стигнете с автомобил; оттам нататък до манастира води черен път, тук-там с указателни табелки. Но имайте предвид, че при влажно време е проходим само с 4х4. Алтернативата е да се разходите пеш - около два километра. В края й ще ви посрещнат останките от камбанария, обрасла в гъста коприва.

Само тази руина и църквата са останали от един от най-богатите и влиятелни манастири в Западна България. И в същото време един от най-слабо проучените. Разкопки доказват съществуването му още през ХІV век. През ХVІ негови свещеници са част от делегацията на кюстендилския епископ в Русия. През смутното време - последните десетилетия на ХVІІІ век -  вероятно е бил разграбен и частично разрушен, но после е напълно възстановен.

НАЙ-ЦЕННОТО И ТУК, както и в повечето български манастири, е не архитектурата, а стенописите. В онази епоха създаването им е било инвестиция, изисквала щедрото участие на цялото село.

"Зографите са били малко, боите са се намирали трудно, майсторите сами са си ги правели. Изписването на един храм е било много скъпо", казва отец Лъчезар Лазаров, архиерейски наместник на Годечката духовна околия. "Запазените до наши дни стенописи са много ценни, тъй като много от тях са авторство на известни в миналото люде, дори и светци. Знаем, че най-вече в Годечко, Драгоманско и Знеполско е работил изключително дейно, за немалък период от време, Св.Пимен Зографски".

    Оригиналните стенописи в Билинци принадлежат към изключително рядката Западна Българска зографска школа

В Билинския манастир авторството на фреските е неизвестно, но въпреки това те са изключителни, казва Александър Пенев, един от най-уважаваните български реставратори. Принадлежат към малко изследваната Западна Българска школа, някъде от първите години на ХVІІ век. Влажните зими в Билинци са им нанесли сериозни щети. Но по-големите поразии са от човешка ръка.

       За щастие съвременният "майстор" не е успял да прерисува всички фрески в църквата

В СЪВСЕМ БЛИЗКОТО МИНАЛО в изоставения манастир се заселил монах. Според очевидци тъкмо той доразрушил грохналите манастирски сгради, за да вдигне стена, и пак той, недоволен от стенописите в църквата, се заел да ги нарисува отново, заличавайки творби на повече от 400 години. Според Александър Пенев щетите още не са окончателни. Възможно е пъстрият, но бездарен съвременен пласт да се отстрани, и да се възстановят оригиналните рисунки на средновековния живописец.

      Тази неособено естетична дървена кръпка на тавана е от последната намеса на Института за паметниците на културата, някъде около 1980 година

Реставрацията в отдалечения манастир ще е сложна, трудоемка и много скъпа. От друга страна, алтернативата е да докажем, че сегашното време на хаос и незаинтересованост е по-страшно и от епохата на кърджалиите. Което може би ще ни струва още по-скъпо.

ХИЛЯДА ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА

                            Храмът-кладенец над село Гърло е най-малко на три хилядолетия

Разходката до Билинци дава и отличен шанс да видите един от най-древните археологически паметници в България. В центъра на село Гърло шосето се разклонява. Ако хванете дясното разклонение, черният път ще ви отведе до малкия язовир Красава. Сравнително кратка разходка по стената му и после през гората води до така наречения Гърленски храм-кладенец - светилище от късната Бронзова епоха, хиляда до хиляда и двеста години преди Христа. Според някои хипотези го е изградила същата загадъчна култура, която е оставила и каменните кладенци на остров Сардиния. Там те са обгрижвани паметници на световното културно наследство. Тук, след една спорна консервация през 80-те, светилището е оставено на стихиите. Но определено си струва отбивката.

         След една доста спорна консервация през 80-те днес мястото изглежда изоставено

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 72 / 2016