Пет родопски вълшебства

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ*

Забелязали ли сте, че местата, към които се устремяваме през отпуската, все по-често заприличват на местата, от които се мъчим да избягаме? След месеците в бетонната джунгла последното, което ви се иска, е да попаднете някъде, където е асфалтирано, електрифицирано и се ловят 80 сателитни канала.

За щастие открихме съвсем достъпна алтернатива: място, където гледките смайват, мобилните телефони мълчат, вкусът на храната умилява, а хората изглеждат удивително незасегнати от обичайните стрес и изнервеност на ХХI век. Накратко, открихме Родопите - в пет съвсем прости стъпки.

МЕАНДРИТЕ И КАРА ТЕПЕ. Ако отправната ви точка е София, обичайната първа спирка към Родопите е Велинград. Но ние решаваме да пропуснем минералните му извори и претенциозно наречените хотели, и да продължим нагоре в планината по слабо използвания път за Сърница.

След 25 километра стигаме до връх Кара Тепе - най-високата точка, преди пътят да започне да се спуска към язовир Доспат. Близо 1600-те метра надморска височина обещават приятно прохладни вечери. Пейзажът, с покрити с цветя пасбища, гори и живописните меандри на река Рибна, ще ви накара мигом да забравите откъде идвате.

                                                             Меандрите на р. Рибна

През лятото мястото е достатъчно оживено - ще срещнете дървари, пастири, събирачи на гъби и горски плодове - и в същото време удивително спокойно и отпускащо. Откритата преди година къща за гости ще ви предложи настаняване с всички удобства и всякакви развлечения (от велосипеди и разходка с ATV до гребане с канута на язовир Въча). Но нашата препоръка е просто да се разходите из прекрасните борови гори на Кара Тепе. И непременно си вземете съд за дивите ягоди.

                                                      Язовир Доспат

ДОСПАТ. Едва 40 км делят Кара Тепе от Доспат, най-високопланинския град в България (1358 м надморско равнище). Но всъщност усещането е, сякаш сте слезли доста по-надолу - и по на юг. Заради проникващия влажен и топъл въздух от Беломорието околностите на едноименния язовир се радват на необичайно мек климат. Това и риболовът са главните козове на Доспат в привличането на туристи, но нашата цел тук е друга: изцяло кулинарна.

Няма нужда да пестим думи: храната в този район на България е простичка, но фантастично вкусна. Което до голяма степен се дължи на факта, че е отгледана тук, а не докарана с кораб от няколко хиляди километра. Есенно време непременно пробвайте прословутите местни "топчета" - нещо като сарми, но от много специфична разновидност зеле. През останалото време заложете на прясно уловената пъстърва, на картофите и манатарките, и на традиционни родопски специалитети като пататник (от картофи, лук и най-различни подправки) и клин (баница, но с ориз вместо кори). Местата за настаняване са много и на приятно достъпни цени.

                                Местността на юг от Триград е прекрасна за разходка

ТРИГРАД. В продължение на десетилетия това очарователно селце е било почти откъснато от останалата България - отчасти като строго охранявана гранична зона, и отчасти заради чисто географските препятствия. Дори и сега последните няколко километра може да напрегнат неопитните шофьори - асфалтовият път е в добро състояние, но е стряскащо тесен и с доста остри завои. Но компенсацията е, че ще се насладите на фантастичната гледка на Триградското ждрело.

Ако ви влекат пещерите, преди това се отбийте до Ягодинската, която с над 10-те си километра е една от най-дългите в България. Малко преди входа на Триград пък е Дяволското гърло - пещерата с втората най-голяма подземна зала след тази в Деветаки (вътре спокойно би се побрала цялата катедрала "Св. Александър Невски").

   Ако имате време, отбийте се до площадката Орлово око - гледката е смайваща. Тръгва се от Ягодинската пещера

Ако предпочитате по-кротка разходка, просто прекосете Триград и продължете на юг към Жребово и Кестен. Щом подминете нароилите се в последните години хотели, местността по поречието на Триградска река става направо идилична. Колкото до настаняването, горещо ви съветваме да обърнете гръб на новите комплекси и да пренощувате при хора от селото - по правило те са гостприемни, приветливи и ще ви приготвят вечеря по поръчка, стига да искате.

СМИЛЯН И МОГИЛИЦА. След Триград решаваме да продължим на изток, пренебрегвайки красотата на Широка лъка и удобствата на Пампорово в полза на по-спокойни места. Село Смилян, на трийсетина километра южно от Смолян, е прочуто най-вече с фасула си (в края на ноември дори се организира специален празник в чест на скромното вариво). Но ние сме по-заинтригувани от местната мандра, създадена преди години с швейцарска инвестиция и произвеждаща както първокласни гауда и грюер, така и традиционни родопски кашкавали.

                                                       Агушевите конаци

След Смилян продължаваме на запад през Кошница към Могилица - дом на един от най-интригуващите архитектурни паметници в Родопите. Агушевите конаци са внушителен феодален комплекс, построен през първата половина на ХIX век от най-богатия земевладелец и търговец в областта. След години на имотни спорове и дела най-сетне отново са отворени за посетители - попитайте в туристическия център в селото. Съвсем наблизо е и атрактивната пещера Ухловица.

И в Могилица, и в Смилян има малки семейни хотелчета. Алтернативно можете да пренощувате и в Пампорово, където по това време на годината цари необичайно спокойствие, а цените нямат нищо общо с онези през ски-сезона.

                                         Златоград - църквата и килийното училище

ЗЛАТОГРАД. Знаем, че в началото се зарекохме да избягваме популярните туристически дестинации. Но решихме да направим компромис заради Златоград с неговите живописни възрожденски къщи, кълдъръмени улици и приятната титла на най-южния град в България.

Разстоянието от Смолян до Златоград е под 60 километра, но ще ви отнеме близо час и половина заради многото завои. Струва си обаче да ги изтърпите - т.нар. "Етнографски ареален комплекс" е  едно от най-добре съхранените и красиви възрожденски селища в страната. Тук можете и да пренощувате (в хотел, който въпреки старинния си вид осигурява всички удобства), и да изпиете едно традиционно кафе на пясък, и да погледате как работят занаятчиите - грънчари или кожари. Отбийте се и до храма "Свети Георги", в чийто двор се намира и старото килийно училище. Запазените му класни стаи ще ви пренесат в една отминала епоха (построено е през 1852). А ако случайно изчерпите всички възможни развлечения в градчето, можете спокойно да поемете на юг и през граничния пункт Златоград - Термес да достигнете плажовете на Беломорието. Но това е вече тема на друг разказ.

---

* Статията е отпечатана в списание Go ON AIR, брой 37 / 2016