Човекът, който се надсмя над Чернобил

Текст КАЛИН НИКОЛОВ*

Трудно ще намерите човек в България, който ясно да си спомня какво е правил в събота, 26 април 1986 (авторът на тези редове по чиста случайност знае, че е прекарал деня по полянките над Камбаните - днес жилищни комплекси - на организиран училищен излет). В това отношение българите са уникални. Всички останали европейски нации си спомнят отлично този ден, най-зловещия от Втората световна война насам. В България, заради решението на властите да не съобщят за атомната авария в Чернобил, 26 април бе просто един слънчев, безгрижен пролетен ден.

НО НЕ САМО НЕОСВЕДОМЕНИТЕ са били безгрижни в онези дни. Добро доказателство е снимката горе - вероятно най-изумителното селфи в историята. Автор е човекът с каската - Артур Корнеев, съветски (днес казахстански) ядрен инженер. Кадърът изглежда не само скучен, но и некадърен. Образът е зърнист, човешката фигура е размазана, фенерчето заради дългата експонация се е превърнало в светеща лента, а горе-долу на фокус е само баналната купчина сгурия на преден план. Но отношението ви вероятно ще се промени, когато ви кажем, че сгурията е всъщност най-голямата известна концентрация от най-смъртоносното вещество, познато на човека.

Нарича се корий - от латинската дума за ядро - и представлява разтопените остатъци от ядрения реактор и контролните пръти. Инженерите, запечатали чернобилския реактор, кръстили тази маса "Слонския крак". Снимката не е от 1986 . По онова време Слонският крак е излъчвал по 10 000 рентгена в час - достатъчно, да убие човек само за две минути. Кадърът е заснет 10 години по-късно, през 1996, когато радиацията е поспаднала, макар и все още стотици пъти над безопасните нива.

                       Новият саркофаг, който се изгражда над блок 4 в Чернобил

ТОВА НИКОГА НЕ Е ПРИТЕСНЯВАЛО Артур Корнеев, един от невъзпетите герои, запечатвали реактора през 1986. В годините след катастрофата Корнеев е бил в Чернобил десетки пъти и е бил изложен на повече радиация от всеки друг човек. Изумително е, че е още жив. Над 30 от колегите му починаха от лъчева болест още в първата година след трагедията. Корнеев си спомня, че в началото разчиствали радиоактивните отпадъци с най-обикновени лопати и дори с ботушите си.

През 2001, когато той завел репортер на Associated Press до Слонския крак, радиацията все още надхвърляла 800 рентгена в час - доза, която би убила човек само за два часа (нормалната фонова радиация, към която сме привикнали, е 0.0000023 рентгена в час). През 2009 френският писател Марсел Теру го съпроводил до реактора и останал изумен, че Корнеев не носи предпазна маска.

             Корнеев в края на 2014, когато се срещна с журналист от The New York Times

ДНЕС КОРНЕЕВ Е КОНСУЛТАНТ в проекта по изграждане на нов, по-голям защитен саркофаг над реактора. Първоначалният бетонен саркофаг, положен с трескава бързина през 1986, бе предвиден да изкара не повече от 30 години. Вторият трябваше да го покрие през 2005, но проектът на няколко пъти бе отлаган и сега се предвижда да бъде завършен догодина. Корнеев вече няма разрешение да влиза в зоната - радиацията все пак му се е отразила и днес той е с видимо влошено здраве, включително и катаракта и на двете очи. Но това не му пречи да се шегува. "Съветската радиация - обясни той на кореспондента на New York Times, който го интервюира преди година - е най-добрата радиация в света".

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 69 / 2016