Пари за нищо

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ*

Името му е Скот Сантинс. Американец, писател и основател на движението BIG Patreon Creator Pledge, борещо се за въвеждане на безусловен базов доход от 1000 долара месечно за всеки американец, а след това - и за всеки жител на планетата.

      Скот Сантинс казва, че базовият доход е политика, която не води не вляво или вдясно, а напред

САНТИНС Е ПЪРВИЯТ "ПРОФЕСИОНАЛЕН БЕЗРАБОТЕН" - осигурил си е да получава от спонсори по $1111 на месец, поради което не се налага да работи и е ангажиран само с разсъждения за „проблема с рибата“. Всички знаят афоризма с рибата – че ако дадеш на човек една риба, ще го нахраниш за ден, но ако го научиш да я лови, ще му осигуриш прехраната за цял живот. Но Сантинс твърди, че тази логика вече е обезсмислена от технологичния напредък. Развитието на технологиите вече ни позволява да създаваме безпрецедентно по мащаби богатство, като за това са необходими все по-малко хора и все повече машини и роботи. Тоест, колкото и да е парадоксално, с нарастването на глобалното богатство ще расте и масовата безработица. Според изследване на Оксфордския университет през следващите 20 години 47% от най-разпространените професии ще изчезнат, заместени от машините.

ОЩЕ БИБЛИЯТА НИ Е СВИКНАЛА с постулата, че който не работи, не трябва да яде. Идеята за безусловния базов доход е негова пълна противоположност - схващане, че държавата е длъжна да ни осигури “достойно съществуване”. Под формата на определена сума, гарантираща живот над социалния минимум. Звучи като недомислена утопия. Но всъщност първите реални стъпки вече се подготвят в една от люлките на модерния капитализъм - Холандия.

От 1 януари 2016 в няколко холандски града (включително Утрехт, Грьонинген и Маастрихт) населението започва да получава по 1100 на месец. Щастливците ще бъдат разделени на групи, като част от тях ще получават парите при поемане на определени задължения, а на други изобщо няма да се налага да вършат каквото и да било.

Резултатите от експеримента ще бъдат наблюдавани и анализирани от експерти. Интересът на учените е свързан с последствията от получаване на „лесни пари“ -  колко от хората ще предпочетат да напуснат работа, след като насъщният им е вече осигурен, колко ще рискуват да променят начина си на живот, колко ще решат да се преквалифицират или да получат по-високо образование. И най-вече за какво ще бъдат похарчени тези допълнителни пари - за удоволствия и подобряване качеството на живота, или за инвестиции в бъдещето?

ИДЕЯТА ЗА ГАРАНТИРАНИЯ ДОХОД не е нова. Още през 1526 испанският учен Луис Вивес, близък приятел на Томас Мор, се опитва да я въведе в някои белгийски градове. По-късно я развиват Монтескьо („Държавата дължи на всички свои граждани сигурно съществуване, храна, подходящи дрехи и начин на живот, който не уврежда тяхното здраве“, пише той), Томас Пейн и други изявени мислители. През 40-те години на миналия век идеята стига дори до обсъждания в британския парламент, но в крайна сметка е сведена до системата на социалните осигуровки, предложена от Уилям Бевъридж.

Първите реални експерименти с безвъзмезден доход са осъществени не в СССР или бившия комунистически блок, а в... САЩ. През 1976 в Аляска е създаден т. нар. „Перманентен фонд“, който всяка година изплаща на гражданите на най-северния американски щат определен „дивидент“ в зависимост от приходите от добива на петрол и природен газ.  Първоначално сумата била около 300 долара, а през миналата година достигна до 2069 долара. Условието да я получавате е да пребивавате в щата минимум 6 месеца в годината.

В канадския град Дофин между 1974 и 1979 е в сила програма, по която десет хиляди души получават безусловни субсидии в продължение на една година. Експерти следят последствията. Почти никой от щастливците не се отказал от работата си. Почти никой не използвал парите, за да повиши качеството на пороците си - например да си купува по-качествен алкохол или скъпи пури. За сметка на това допълнителните пари масово били използвани за допълнителна квалификация, културни мероприятия и за по-здравословен начин на живот. Глобалната енергийна криза обаче слага край на експеримента.

Нито един от тези опити обаче не е "чист", твърдят привържениците на концепцията. Всички експерименти са били ограничени по обхват и продължителност. Освен това парите не били в пълния смисъл на думата “гарантиран базов доход”, а били определяни според доходите на семействата и повече приличали на социални помощи.

ТОВА ОБАЧЕ СЪВСЕМ СКОРО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ. През 2013 в Швейцария бяха събрани 124 000 подписа под проект за национален референдум, който предвижда всеки гражданин на страната да получава по 2500 франка всеки месец. Най-странното е, че този проект се подкрепя от... работодателите, а най-изявен  привърженик е мултимилионерът Гьотц Вернер - основател на търговската верига DM. Вернер се надява един ден да види идеята въведена в родната си Германия, а междувременно разчита на пробив поне в Швейцария.

За отбелязване е, че Вернер и съмишлениците му нямат намерение да разчитат на държавата. Средствата за безусловния доход трябва да се осигурят от бизнеса и работодателите.

Такъв е принципът и при споменатия в началото Скот Сантинс. Той е постигнал собствения си "базов доход" чрез crowdfunfing - “гражданско финансиране”.  До момента е събрал подкрепата на 148 души, които му гарантират безусловен месечен доход от 1111.

Подобен експеримент, но в по-голям мащаб (27 655 души) е в ход в Германия, а резултатите от него са в основата на внесената преди месец в Бундестага концепция на „Левицата“ и „Съюз 90/Зелени“ за гарантиране на екзистенц-минимум за всеки германски гражданин.

Сходни опити се правят и в недотам развити държави. В Индия с подкрепата на UNICEF стартира проект, по който жителите на 20 села получават редовно по 200 рупии ($4) месечно. Макар и скромна, сумата видимо подобрила живота на селяните - по-добра храна, по-добро здраве, хората станали икономически по-активни, повече деца тръгнали на училище. Същия ефект показва експериментът в Очиверо, Намибия: подпомаганите с по 10 долара месечно селяни намалили бракониерството, открили нова фурна, бръснарница и цехове, а престъпността се свила с 42%.

        Няма ли да е чудесно някой да ви плаща, за да си гледате телевизия? Всъщност - едва ли

АВТОРИТЕ НА ХОЛАНДСКИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ вярват, че безусловният базов доход подобрява както физическото, така и духовното здраве, като снема от човек непосредствената грижа за прехраната и плащането на сметките. Освен това той би спестил на държавата тромавия и много скъп бюрократичен апарат за осъществяване на социални програми и преразпределение на финанси.

Не на последно място, гарантираният доход ще повиши покупателната способност на населението и до голяма степен ще спомогне да преодоляване на икономическото неравенство.

Но най-главното е, че ще позволи на хората да се занимават с това, което искат или което обичат, а не това, което им налагат пазарът на труда и работодателите.

Откъде ще дойдат парите? Според Алън Шиън (Sheahen), един от теоретиците на идеята в САЩ, въвеждането на безусловния доход ще зачеркне 130 различни федерални програми. Спестените разходи по тях ще са почти достатъчни. В допълнение Шиън предлага да се въведат и някои екзотични данъци. Например “данък въздух” или “данък вода” - за хора, които имат привилегията да живеят на чист въздух или до вода, за разлика от другите, които са принудени да пътуват или да харчат пари, за да се ползват от тях.

EНТУСИАСТИТЕ ЗА БАЗОВИЯ ДОХОД, които стават все повече, цитират и други очаквани ползи. Но никога не се спират на рисковете. Особено на най-големия - че въвеждането на безусловни месечни помощи ще подкопае мотивацията на човека да се труди. Да не говорим какви биха били практическите ефекти от въвеждането им точно днес, на фона на мащабните преселения на бежанци, устремени към социалния ред на Европа.

Икономистът Джеймс Тобин още през 1970 разработи точна и проста формула за разходите, които обществото ще трябва да плаща за „базовия доход“. Ако държавата налага 25% данък върху националния доход, за да финансира образованието, администрациаята и инфраструктурата, тогава при въвеждане на базов доход в размер на 10% от средната заплата, това ще наложи вдигане на данъците до нива от 35%. Ако държавата реши да изкорени бедността, дефинирана като доход под 60% от средното ниво, това ще изисква данъци в размер на 85%. Приложена към разработвания „швейцарски модел“ за базов доход, формулата на Джеймс Тобин дава страховити прогнози: по най-груби сметки поговолното въвеждане на ББД  ще струва на Швейцария 197 млрд. франка годишно, или 30 процента от брутния вътрешен продукт!

ИКОНОМИСТИТЕ ОТ ВСИЧКИ УТВЪРДЕНИ ШКОЛИ са съгласни, че дори най-простата схема за базов доход - като например т. нар. "негативен данък общ доход" - означава да се изземат средства от реалната икономика, за да се раздават на хората, което автоматично ще намали или потреблението, или инвестициите. И в крайна сметка ще доведе до стагнация и криза. Това е възпроизвеждане на системата, заради която рухна икономиката на Източния блок - където уж нямаше безработни, но заплатите бяха унифицирани и по същество представляваха завоалирана форма на “безусловен минимален доход”. В името на всеобщата и масова заетост социалистическите икономики търпяха безброй негативни ефекти: производителността на труда постоянно спадаше, парите за инвестиции се преместваха в потреблението, което обаче в резултат на намаляващото богатство все повече се свиваше и намаляваше стойността на парите, помпайки инфлацията.

Така че в най-добрия случай концепцията за безусловния базов доход е просто една идея за прекрасното, но далечно бъдеще. Планираните експерименти в тази област ще дадат отговор на някои въпроси, но няма как да отговорят на всички. Така че можем само да си мечтаем за времето, когато ще получаваме пари, без преди това да сме ги изработили.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 65 / 2015