Човекът, който иска да спаси света

В зависимост кого ще попитате, Евгений Касперски е шпионин на Кремъл или единствената защита за банковата ви сметка

06.10.2015 | 08:45 Редактор: Константин Томов
Човекът, който иска да спаси света

 

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ*

 

В света на високите технологии трудно ще откриете по-противоречива личност от Евгений Касперски. От една страна, това е възпитаник на близък до КГБ институт, работил за съветската армия, подозиран в топли връзки с Владимир Путин. От друга, много вероятно е вече да сте му поверили сигурността на своята поща, на акаунта си във Facebook и дори на банковата си сметка.

 

                                                 Евгений Касперски

 

Скептиците подчертават, че периодичните му предупреждения за страховити киберзаплахи, надвиснали над света, по една случайност са добре дошли за собствения му бизнес. В същото време неговата Kaspersky Lab неведнъж е предотвратявала съвсем действителни заплахи. През 2010 тя помогна за разкриването на компютърния червей Stuxnet, който трябваше да саботира ядрената програма на Иран. През 2012 първа откри червея Flame, използван за кибершпионаж в Близкия изток. Факт е, че днес компанията на Касперски е смятана за най-влиятелната в сферата на компютърната сигурност.

KASPERSKY LAB Е ЕДНА ОТ МАЛКОТО успешни руски компании, които нямат общо с енергийния сектор. Американското списание Fast Company я нареди сред 50-те най-новаторски компании в света. Основана в Москва през 1997, днес тя има офиси в 30 държави, 3000 служители и 400 млн. потребители. През 2013 приходите й от продажби възлизаха на 667 млн. долара. Само между 2009 и 2010 продажбите на дребно на антивирусния й софтуер се увеличиха със 177% и надминаха тези на конкурентите от Symantec и McAfee, взети заедно. В момента в света има 50 млн. души, които членуват в мрежата за сигурност на Kaspersky и изпращат данни към централата на компанията всеки път, когато свалят приложение на екрана си. Microsoft, Cisco и Juniper Networks използват нейни кодове в продуктите си, осигурявайки й 300 млн. потребители.

Ако един обикновен анализатор обработва 100 нови вируса на ден, Евгений Касперски обработва по 300, разказват негови колеги. Предприемачът, който превърна хобито си да разгадава компютърни вируси в бизнес за над половин милиард долара годишно, е един от най-богатите хора в Русия.

 

317 000 000  нови вида вируси и друг опасен софтуер са били създадени през 2014 според данни на Symantec. Пет от всеки шест големи компании в света са били жертва на киберпрестъпници - увеличение от 40% спрямо 2013. Миннодобивната индустрия е най-честата жертва 

 

НА 16 ГОДИНИ той е приет в Института по криптография, телекомуникации и компютърни науки, финансиран от КГБ. След дипломирането си е изпратен като офицер по разузнаването в съветската армия. Започва да се интересува от компютърна сигурност през 1989, когато неговият компютър е заразен с вируса Cascade. Успява да се отърве от него и го проучва с интерес. Започва да създава антивирусни програми, които в началото се продават на не повече от десетина клиенти на месец. Колкото до Cascade, тя става първата хакерска програма, влязла в антивирусната база данни на бъдещата му компания. Днес въпросната база данни съдържа над 100 млн. образци на всякакви вируси.

В началото на 90-те Касперски успява да се измъкне от армията, за да се отдаде изцяло на изучаването на вирусите. През 1997 заедно със съпругата си Наталия и техен приятел започват собствен бизнес, който бързо процъфтява благодарение на новаторския им подход.

Почитател на високия адреналин, Касперски вече си е запазил билет за полет до Космоса с Virgin Galactic и често изкачва вулканите на полуостров Камчатка. В обществото си е изградил имидж на богаташ, готов да пръска пари за всякакви прищевки. В Азия се прави на клоун в телевизионни реклами заедно с Джеки Чан, в Европа спонсорира отбора на Ferrari във Формула 1, а в Русия организира новогодишни тържества за 1500 гости. През останалото време пише статии за компютърната вирусология и участва в семинари и конференции за сигурността.

ПЪТУВАНИЯТА ЗА АВТОМОБИЛНИ СЪСТЕЗАНИЯ и конференции не са случайни – всяко от тях му дава възможност да се сближи с големите в областта на световната сигурност. Дали ще говори в един панел с бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс или ще се среща с европейските министри на отбраната, той не пропуска случай да ухажва дипломати и политици и да разширява влиянието на компанията си. Връзките му по високите етажи обаче са повод и за тревога: „Хубаво е хората да те разпознават, но щом смятат мен за важен, значи ситуацията с киберсигурността е сериозна“, предупреждава Евгений.

Действително след откриването на Stuxnet киберсигурността се превърна във важна точка от дневния ред на политиците и те започнаха да се вслушват в думите на Касперски. А това, което той предрича повече от десет години, доскоро присъстваше само в книгите и филмите. Страхът от „катастрофална“ кибератака, която се готви срещу електроцентрали и други важни съвременни инфраструктурни обекти, вече става все по-осезаем. Вероятно вече съществуват подобни хакерски кодове, без никой да знае за тях, смята Касперски. „Опасявам се, че има много червеи, подобни на Flame, които са невидими – казва той. - Stuxnet беше хванат само защото зарази прекалено много машини в прекалено много държави.“

 

            Въпросът не е дали, а кога ще се случи първата терористична кибератака с катастрофални последствия, смята Касперски. Примерно чрез проникване в системите за управление на атомна централа

 

ВЪПРОСЪТ ВЕЧЕ НЕ Е ДАЛИ, а кога ще се случи сценарий като този от „Умирай трудно 4“, твърди Касперски. Според него светът в момента е неподготвен за една нова вълна от кибератаки и кибертероризъм и това няма да се промени за една нощ, особено докато световната икономика се възстановява от финансовата криза.

А и киберпрестъпниците няма да се задоволят със заразяването на няколко компютъра. По мнението на Касперски се очертават пет различни напълно реални заплахи. Първата е кибервойна, каквато беше целта и на Stuxnet. През 2012 Иран свали ключови петролни съоръжения от световната мрежа, след като компютърните им системи бяха атакувани. Ако хакерите решат да ударят електроцентрали, цели нации може да потънат в мрак и никой не може да направи абсолютно нищо срещу това, казва руснакът. И тъй като много централи са проектирани по сходен начин и често използват едни и същи системи, атаките може да засегнат всички и да ни върнат 200 години назад, в ерата преди електричеството.

ДРУГА ВИДИМА ЗАПЛАХА е употребата на социалните мрежи за манипулиране на масите. „Социалните мрежи се използват точно както самолетите по време на Втората световна война, които са служели за разпространяване на пропагандни брошури на вражеска територия“, обяснява Касперски.

Третата заплаха е свързана с отношението на интернет поколението към политиката. Днешните деца израстват в дигитален свят, но когато един ден им се наложи да гласуват, няма да си мръднат пръста, ако не съществуват онлайн системи за тази цел. В политиката ще участват само родителите, а това може да означава срив на цялата демократическа система.

Насочването на киберпрестъпността към мобилните телефони е друга голяма опасност. Хакването на смартфони се превърна в реален бизнес в Русия, Азия и други места, където предплатените карти се използват масово. Само през декември 2011 Kaspersky Lab откри над 1000 нови троянски коне, насочени към смартфони - повече от всички подобни вируси, хванати през предходните осем години.

Последният голям риск за съвременния свят е лишаването ни от лична неприкосновеност. Според Касперски днес тя вече не съществува – с Google Street View, с дроните, които летят тихо над главите ни и снимат, и камерите за видеонаблюдение на всеки ъгъл опасността дебне не само всеки от нас поотделно, но и нациите като цяло.

 

                                    Годишна партньорска конференция на Kaspersky Lab в Москва

 

СПАСЕНИЕТО ОТ КИБЕРТЕРОРИЗМА се крие в националните и международните регулации, категоричен е Касперски. Необходимо е интернационално сътрудничество и спогодби за използването на кибероръжия, сходни на тези за ядрените и биологичните оръжия. За да станат инфраструктурата и информацията устойчиви на атаки и по-недостъпни, са необходими и нови платформи и сигурни операционни системи – задача, която е едновременно много сложна и скъпа. Междувременно правителствата в цял свят трябва да въведат правила, които да определят нива на сигурност за критичната инфраструктура, както и да регулират колко информация имат право да изискват компаниите онлайн.

Разделянето на световната компютърна мрежа на три зони е идея, която Касперски рекламира от доста време. Той предлага да има червена зона, за която задължително да се изисква представяне на интернет самоличност (в случаите на гласуване на избори, онлайн банкиране, взаимодействие с официалните органи), жълта зона, за която да е необходима минимална оторизация - например удостоверяване на възрастта при онлайн пазаруване на алкохол, и зелена (блогове, социални мрежи, чатове), за която да не се изисква оторизация, за да се запази свободата на словото

ВСЪЩНОСТ ФРАГМЕНТИРАНЕТО на световната мрежа вече се случва, а утопията за безграничното дигитално глобално село може би върви към своя край, казва руският милиардер. Вече има държави, сред които Бразилия и Германия, които обмислят да отделят свои собствени сектори от интернет и може би дори са започнали да действат. Ако тази тенденция се разпространи, фрагментирането ще доведе до създаването на паралелни мрежи, тъй като правителствата навсякъде се опитват да изолират своите най-важни комуникации. Такива мрежи без никаква физическа връзка с интернет вече се използват масово за военни нужди.

Новите мрежи ще обслужват единствено правителствата и големите компании, като целта е да се пази най-важната инфраструктура от всякакви чужди намеси. Те ще бъдат по-сигурни и надеждни, но и доста скъпи. Изграждането им изисква както огромни дългосрочни инвестиции, така и сериозни технически умения.

Обикновените потребители няма да усетят промяна, докато тези мрежи се строят, но нещата ще станат различни, когато страните постепенно започнат да пазят възможно най-голяма част от своя интернет трафик вътре в националните си граници. Концепцията за глобалното село ще бъде заменена от мозайка от онлайн нации с различни правила и затруднени комуникации – тенденция, която според Касперски е неизбежна като смяната на сезоните. Но както малко сняг през декември не означава края на света, така и парцелирането на мрежата може да бъде преглътнато, особено ако води след себе си по-добра защита на важната национална инфраструктура, обяснява той.

 

 

ДА СИ РУСНАК В ТОЗИ БИЗНЕС все още е недостатък, независимо че имаме клиенти от цял свят, смята Касперски. Списание Wired и Bloomberg го обвиниха, че има твърде тесни връзки с руските служби за сигурност и поразяващо сходни виждания за киберсигурността с Кремъл. В пространни опровержения предприемачът обясни, че руското правителство е просто един от клиентите му и тяхното сътрудничество не е по-различно от това на големите щатски компании за сигурност с американското правителство. И трите водещи компании в тази област - Symantec, McAfee/Intel и Kaspersky Lab, работят със служби и агенции от всякакви държави в борбата им срещу киберпрестъпността. Логиката на този бизнес е да се фокусира върху опазването на клиента – независимо от неговия произход или от произхода на „врага“, смята Касперски и обещава да се бори срещу киберпрестъпността навсякъде по света - не само защото това е работата му. „Целта ми не е да печеля пари – казва той. - Парите са като кислорода – добре е да имаш достатъчно, но не са най-важното. Целта ми е да спася света.“ За да изпълни тази амбиция, той работи по таен проект, който да направи енергийните мрежи, електроцентралите и всички най-значими обекти неуязвими срещу бъдещите все по-съвършени вируси.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 62 / 2015