Самотният бегач на дълги разстояния

Текст ТЕОДОР ЦЕКОВ*

Още един удивителен рекорд вече е притежание на Кирил Николов - Дизела. В събота следобед един от най-прочутите екстремни спортисти на България успя да финишира по легендарното трасе Ком - Емине за 4 дни, 13 часа и пет минути. Това е със смайващите 21 часа по-малко от постижението на Божидар Антонов отпреди месец. Антонов съвсем за кратко удържа рекорда на 600-километровото трасе, който преди него бе притежание на Любомир Палакарчев в продължение на почти три десетилетия. Постижението ни се стори добър повод да си припомним предишната среща на списание Bulgaria On Air с Дизела - след предишното му удивително бягане през 2013 година.

                                        Николов на връх Ком, фотография XcoSports

„Изпих над 11 литра вода и отслабнах с три килограма": така Кирил Николов калкулира физиологичната цена на впечатляващото си постижение. През август 2013 той успя да изкачи първенците на петте най-високи планини в България за по-малко от денонощие (22 часа и 39 минути).

ЕЛИТНИЯТ СЪСТЕЗАТЕЛ ПО спортно ориентиране пробяга общо 100 км със 7000 метра денивелация, а придвижването между трасетата ставаше с автомобил. По-голяма част от маршрута беше преодоляна нощем и безсънието допълнително натовари организма на Кирил, по-известен с прякора Дизела. Той стартира от Ботев в Стара планина (2376 м), продължи през Вихрен в Пирин (2914), Руен в Осогово (2251) и покрива на Балканския полуостров – Мусала в Рила (2925), за да финишира с Черни връх на Витоша (2290).

Дали идеята е заимствана от някоя друга, питам, докато разговаряме с Кирил и личния му треньор от 2003 насам Наталия Величкова. „Има преходи с тичане, например в Алпите, Пиренеите, Корсика, но точно за такъв не съм чувал – обяснява Дизела. - Когато регистрирахме в интернет fivepeaks.bg, видях сайт с подобно име, но не съм го проверявал. По принцип винаги може да намериш пет върха в една планина и да ги свържеш в маршрут, но в пет различни планини...”.

       Кратка почивка между етапите на "Ком - Емине", фотография от фен-страницата на Кирил Николов

 „НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ Е ДА СЕ ЗАБЛУДЯ, да пропусна маркировка и да изгубя време – споделя Николов. - Не използвах помощни средства като карта и компас, а само челник, осветяващ пътя.  Все пак имам достатъчно опит от участия на големи състезания по ориентиране в Скандинавия, които се провеждат нощем за по-висока трудност.”

От среща с диви животни в тъмното не се притеснява, защото знае, че избягват хората и нападат, само ако се почувстват застрашени. Опасява се повече от овчарски кучета, защото е имал случаи да го подгонят. А храната и течностите? „Имах енергийни вафли, гелове и напитки, но в себе си постоянно носех вода, наблягах на нея. Исках да хапвам и нормална храна, държах да ми я дават веднага след влизане в колата на път към следващия връх”. Най-много се притеснявал от независещите от него случайности. "Не сме гонили рекорд, но трябваше да се вместим в 24 часа и винаги има изненади. Например, в колата бяхме шофьор, аз, оператор и фотограф. В един момент на фотографката й прилоша от завоите и трябваше да спираме край пътя”, разкрива Дизела.

СТРАННО ИЛИ НЕ, ТЕЗИ 100 КИЛОМЕТРА на 5 порции едва сега насочват масовото внимание към Николов, който иначе е европейски вицешампион от 2012, с престижните шесто и девето място от последните две световни първенства. Малцина знаеха, че прякорът му няма нищо общо с бягането. „Като дете ушите ми бяха малко по-щръкнали и ми викаха Уши, а великата германска биатлонистка Уши Дизл ми беше любимка и затова се получи тази комбинация, след която с времето остана само Дизела”, споделя Кирил.

Причината да избере относително непопулярния в България спорт се корени от детството, когато заобичва планините от разходки с родителите. Тренира лека атлетика и висок скок до 8-и клас, когато получава контузия и прекъсва, а в 9-и клас за ориентирането научава от свой съученик и се запалва. Дълги години се състезава в скандинавските страни, за последно - във финландски клуб.

"АКО ИСКАШ ДА СИ НА СВЕТОВНО НИВО в ориентирането, от България е извънредно трудно. Тук няма масовост и конкуренция, а финансирането е слабо и без лични спонсори не става. Изобщо, от този спорт не се забогатява. Той е много популярен в богатите държави, защото може да се практикува от цялото семейство и сред природата, но не е евтино да се пътува”.

Кирил признава, че не очаквал чак такъв успех на „5 върха”: „Масовият интерес и положителните оценки вдигнаха летвата и ни задължават да развием инициативата с нещо още по-интересно през 2014”.

Иначе на първо място остава ориентирането. Голямата му мечта е да стане световен шампион. Разкрива и още една - иска да участва в най-известното планинско бягане – Western States 100 в щата Калифорния, което е ултрамаратон от 100 мили (161 км) в планинския масив Сиера Невада. „За това вероятно ще трябва да приключа с ориентирането, защото графикът е много натоварен. Не знам кога ще стане, но съм сигурен, че ще го направя в близките пет години”, завършва Дизела с решителността на човек, свикнал не само да преследва, но и да постига целите си.

---

* Оригиналът на статията е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 38 / 2013