Тери Пратчет: Наш дълг е да се присмиваме и на най-мрачните неща

Най-продаваният хуморист в света се мъчеше да победи Алцхаймер с шеги. И продължи да пише до самия край

12.03.2015 | 18:25
Тери Пратчет: Наш дълг е да се присмиваме и на най-мрачните неща

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ

 

Ако не беше появата на Хари Потър, той щеше да е най-четеният съвременен британски писател. Но и второто място в тази класация вероятно устройва Тери Пратчет, на чиято сметка до момента има над 58 милиона продадени книги на близо петдесет езика. Създателят на прословутия Свят на диска е любим автор на цяло едно поколение, затова и не е чудно, че през декември 2008, когато обяви, че е болен от синдрома на Алцхаймер, новината предизвика всеобщо униние.

 

 

САМИЯТ ТЕРИ ПРИЗНА, че първоначално се колебаел дали да не запази състоянието си в тайна. "Отначало си мислех: ще кажа само на осем или десет от най-близките ми хора - разказа той. - Но после си рекох: защо го правя? Защо да пазя тайна? Не съм сторил нищо нередно, нали така? И реших да спра с преструвките".

Писателят бе диагностициран с една рядка форма на синдрома на Алцхаймер, проявяваща се в по-ранна възраст от обичайното. В открито писмо, публикувано в сайта на неговия илюстратор и близък приятел Пол Кидби, Тери обясни: "Искаше ми се не се шуми около това поне известно време. Но нямаше да е почтено към моите издатели да премълча. Очаквам да изпълня непосредствените си ангажименти, а след това и по-далечните - дотам, докъдето мога".

ВПРОЧЕМ ВСЕКИ ПОЧИТАТЕЛ на Пратчет ще ви каже, че писателят се шегува със Смъртта от няколко десетилетия. 40-те (до момента) новели за Света на Диска, които го направиха световно известен, разказват за плосък свят, носещ се из Космоса върху гърба на гигантска костенурка, и описват Мрачния жътвар като комична фигура с кон на име Бинки и със слабост към кърито. Един английски журналист припомни фразата на Албер Камю, че няма съдба, която да не може да бъде победена с презрение. При Тери Пратчет тя би прозвучала така: няма съдба, която да не можем да победим, като си правим шеги с нея. Той постъпваше точно така - обявлението, с което за пръв път съобщи за състоянието си, завършваше със следния послепис: "Бих искал да подчертая, че горното трябва да се тълкува като "Аз не съм мъртъв".

Естествено, след известно време ще бъда, както и всеки друг човек. Но това известно време може да се окаже по-дълго, отколкото си мислите - просто още е твърде рано да се каже". Напълно в стила на човека, който бе казал, че да се присмиваме на мрачните неща е наш дълг.

 

        Оригинална илюстрация на Джош Кърби към "Ерик", една от първите новели за Света на диска

 

РОДЕНА ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ, поредицата за Света на диска бе описвана първоначално като "мястото, където Джером К. Джером среща Джон Толкин (с нотки от Питър Пан)". Но постепенно - с удивителното темпо на Тери от две нови книги годишно - неговият свят се разрастна толкова, че сравненията с другите безсмъртни образци в жанра станаха безсмислени. Самият Пратчет признаваше, че вече имал "пълен набор инструменти" за Света на Диска и затова пишел с лекота следващите истории, докато книги като "Нация" (тя не е от поредицата) изисквали несравнимо повече усилия.

ТЕРИ ПРАТЧЕТ СЕ РАЖДА в Бийкънсфийлд през 1948. Като юноша се увлича най-вече от астрономията и мечтае за научна кариера, но после е принуден да се откаже - както сам обяснява, "защото нищо не вдявах от математика". Вместо това завършва курс за журналисти и започва работа в местен вестник. В свободното си време пише за удоволствие - най-вече хумористични пародии на наложения от Толкин жанр "фентъзи". Покрай едно интервю в началото на 70-те се запознава с бъдещия си издател Колин Смайт. През 1971 излиза от печат първата му книга - "Килимените хора". Световна известност обаче му донася отпечатаната през 1983 първа книга за Света на Диска - "Цветът на магията". Тери за кратко работи и като пресаташе на една енергетична компания, но успехът на романите му го подтиква да се посвети изцяло на писането (1987).

 

НЕ СЪЖАЛЯВАШЕ И ЗА МИГ, че е зарязал журналистиката. "В един момент ми писна да задавам въпроси от типа: "Какво почувствахте, госпожо Смит, когато синът ви бе намушкан до смърт от бандитите?". Какво може да се отговори на това - "О, и без това не го харесвах особено"? Мразех това. Журналистиката е хубаво начало за един писател, но никога не съм искал да остана в нея завинаги".

Пратчет не беше голям почитател и на киното, ако се съди по упорството, с което отказваше да продава правата за произведенията си (включително и на знаменития Тери Гилиъм, ако се вярва на мълвата). Има три екранизации по негови новели от Света на диска. Тери обаче признаваше, че се чувства странно да гледа героите си на екрана.

В едно интервю за "Гардиън" през 2009 го запитаха какви са симптомите на болестта му. "Нали виждате, аз съм пълна развалина, неспособна да води и най-елементарен разговор", разсмя се Пратчет, и добави, че до момента няма директни проявления. Само прецизните медицински изследвания показват, че задните части на мозъка му започват постепенно да се свиват. "Няма как да съм сигурен, че тези тестове са верни - обяснява писателят. - Вече съм на 60 и ми е трудно да преценя дали някои от така наречените симптоми се дължат на болестта, или просто на факта, че съм остарял. Ако ви кажа, че често губя ключовете си, нищо чудно половината ви читатели да се усъмнят, че и те имат Алцхаймер". Пратчет разказа как лекарите се обърнали към жена му и към неговия прес-агент с въпроса дали откриват странности в поведението му. Двамата написали съвместен отговор: "Като всеки писател, който е на път да започне нова книга, Тери показва всички признаци на деменция: той е мълчалив, не обръща внимание на нищо, става антисоциален и постоянно сърдит". Нищо чудно всички писатели да сме болни от години, без да го знаем, обобщи Пратчет.

ОЩЕ ПРЕДИ ГОДИНИ, когато се оттегли в уединеното си имение в западна Англия, писателят се бе заканил "да направи живота си колкото се може по-скучен, за да може в него да не се случва нищо освен писането на книги". Това не се промени до самия край. Болестта промени само едно - накрая пощата му бе препълнена не само с молби за автографи и лични срещи, но и със съвети как да се бори с болестта. Според един от почитателите му причина за заболяването били старите метални пломби на зъбите. Тери призна, че обръща внимание на всички съвети, дори и на налудничавите. Но иначе единствената мярка, която вземаше срещу болестта, бе средството Aricept (което бе принуден да си плаща, понеже според британската Здравна каса бил твърде млад, за да го получава безплатно).

Разбира се, плащането не е проблем за писателя, който от десетилетия е в списъка на мултимилионерите. В последните години Тери дари близо 2 млн. евро на фондация, която разработва лечения и подпомага  жертвите на Алцхаймер. "Не знам какво ми готви бъдещето - призна писателят. - Но каквото и да е то, аз ще продължавам да пиша, докато мога". И го стори. "Короната на овчаря", 41-ата му книга за Света на диска, трябва да излезе от печат тази есен.

 

 

ПРАТЧЕТ В КАВИЧКИ

"Предпочитам да съм катерещо се шимпанзе, вместо падащ ангел".

"Всяка война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки."

"Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако се озовеш във водата".

"Неопитните пътешественици може и да си въобразяват, че стонът "Ааах!" е универсален. Само че в Битробай означава: "Изключително удоволствие!", в Хоуондаленд, според контекста: "Бих искал да ти отхапя стъпалото", "Твоята жена е голям хипопотам" или "Пурпурната котка безмълвно ви поздравява". Едно племе се е прочуло с безсмислената си жестокост, защото за представителите му воплите на пленниците звучат така: "По-бързо! Настоявам за още врящо олио в казана!".

"Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш."

"Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи - на още четиридесет и четири."

"Знам ги аз хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-здравия шлем!"

"Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена, пълна с толкова чудеса, те са успели да измислят скуката?"

"Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот."

"Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея."