Назначението на Екатерина Захариева за правосъден министър може да се тълкува като политически прочит, че президентът поема силен ангажимент за съдебната реформа. Това коментира юристът и експерт по конституционно право Атанас Славов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той припомни, че Захариева е един от най-близките му хора.

"В свои изказвания президентът направи анонс, че съдебната система трябва да бъде завършена и това, че един от най-близките хора до президента става правосъден министър е силен сигнал. Ще ми се да вярвам, че този политически сигнал няма да остане просто за този момент, а ще продължи. Как? Президентът има конституционна инициатива, но нито един български президент не е упражнявал тези си правомощия. Плевнелиев може да е първият. Има поет ангажимент за продължаване на съдебната реформа, но ако това назначаване е за успокояване на тези, които искат по-радикална съдебна реформа, но вече да е вкарана в пътя, очертан от ГЕРБ, АБВ и ДПС с балансите вътре в колегиите - това би било негативен сигнал." - обясни тезата си Славов.

Ако не се ревизират балансите в колегиите, които да гарантират независимост на съда и отчетност на прокуратурата тази съдебна реформа ще продължи по един много лош начин, смята юристът.

На пръв поглед Екатерина Захариева изглежда приятна, образована жена, с административен опит - това е добре, но мнозина в юридическите среди се притесняват, че тя има много малък опит в правораздаването, коментира от своя страна адвокатът проф. Иван Тодоров в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Той поясни, че Захариева е била 3 години адвокат, а след това няколко години юрист-консулт, което по думите му е крайно недостатъчен опит.

"Много съдии, прокурори и адвокати веднага извадиха аргумента, че когато човек не е близо до съдебна зала - каква реформа ще направи в самото правораздаване. Правораздаването е консервативна система. Трябва да му познаваш вътрешните механизми, зависимостите, които съществуват вътре, за да можеш да ги промениш. Навлизането на един министър в работата отнема 6 месеца и едва след това той може активно да започне да променя нещата. Само промяната в Конституцията е една много добра първа стъпка, но е само около 3-4% от нещата, които трябва да се променят." - обясни проф. Тодоров.

Имаше няколко промени в Конституцията и само една не се прие според първоначално, приетия вариант, смята проф. Тодоров.

"Има едно заложено още в първоначалния вариант на Конституцията предложение, че представителите й и в двете колегии се избират с две трети мнозинство. В момента тези, които са против приемането на предишното съотношение са ДПС и БСП. При това положение, те при всички положения при избор на представители на парламента в тези колегии - те ще имат представители. Ако е вярно предположението, че те подкрепят главния прокурор в такъв случай в представителите на парламента ще има поне един член, който ще подкрепя главния прокурор. В такъв случай със залагането на 2/3 мнозинство автоматично се залага, че ще има поне един човек, подкрепящ главния прокурор. Поради тази причина дали ще бъде 5:6 съотношението или 5:5 при тази предпоставка няма голямо значение." - коментира адвокатът.

Промените в Конституцията в частта за съдебна власт се гледаха на второ четене на 9 декември в НС. Тогава ВСС беше разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Въпреки че разделянето предизвика сериозен дебат, то текстът, който "събори" правосъдния министър Христо Иванов от поста беше разпределението на квотите в съдийската колегия на ВСС. От РБ настояваха съотношението на членовете, излъчени от съдиите, и тези от парламента да остане във варианта от първо четене - шест към пет. Мнозинството на ГЕРБ, ПФ, АБВ, подкрепени от ДПС, БДЦ и Атака, обаче реши да намали членовете на съдиите. Промените в Конституцията минаха на трето четене на 16 декември - датата, на която беше назначен и новият министър на правосъдието Екатерина Захариева.