Съдбата на КТБ се опира до политическото решение дали ще бъде оздравена или оставена да фалира. Това коментира финансовият анализатор от в. Банкеръ Петър Илиев в Сутрешния блок на България Он Ер. Според нея, ако политиците решат да спасят трезора, то това означава, че е нужно редовно правителство.

"Спасяването на банката е свързано с промяна на бюджета, актуализация на дълговите тавани и т.н." - обясни Илиев.

Илиев коментира, че другият вариант е банката да бъде оставена да фалира и да няма правителство, а именно:

"Няма да има правителство, за да няма парламент, да имаме нови избори и ако стане в следствие на това някакъв финансов хаос нито една политическа партия да не поема цялата вина върху себе си. Защото, ако има правителство и банката бъде затворена и започнем политически хаос тези, които управляват ще бъдат виновни. Не могат да избягат. БНБ вече е казала, че това е въпрос на политическо решение и ще правят каквото трябва по закон. По този начин им хвърли не горещият картоф, а им изсипа цял чувал с горещи картофи." - подчерта Илиев.

КТБ беше атакувана с масирана ликвидна атака, отбеляза Илиев. Според него няма банка в България, на която като изтеглиш 20% - 30% от депозитите в рамките на една седмица, тя да удържи. Може да удържи само, ако получи кредит от кредитор от последна инстанция, отбеляза Илиев и допълни, че няма значение от къде е, но БНБ не може да бъде този кредитор. Проблемът при по-рисковите схеми на дългосрочно кредитиране, какватo е приложена в КТБ, е, че в България няма облигационен пазар.

"Кредитите в КТБ, в това число и онези, които са през специалните инвестиционни схеми, дружества, раздавани, за които се казва, че сега банката трябва да начисли 4.222 млрд. провизии, до затварянето на банката, са били обслужвани. Това означава,ако бъдем враждебно настроени към тези, които са изготвили доклада, може да се направи извода, че заради затварянето на банката тези кредити са спрели да се обслужват. Реално това показва, че когато се прави една по-рискова схема за предоставяне на заеми, свързани с по-дългосрочно кредитиране, всеки един проблем  и атака срещу банката могат да я съборят и да сринат цялата система." -  коментира Илиев.

Според анализатора, ако банката бъде затворена, то под някаква форма данъкоплатците ще изплатят влоговете от 1,6 млрд. лева, в същото време, при сценарий, че трезорът бъде спасен, то отново данъкоплатците ще плащат близо 2 млрд. лева, а може и по-малко. При тези варианти вече се търси какви са рисковете за държавата, обясни Илиев. 

Петър Илиев отрече твърденията, че КТБ е действала като пирамида. Според него след серия обвинения към централната банка и искане на оставката на управителя Иван Искров, с вчерашния доклад, внесен в парламента, БНБ е прехвърлира цялата отговорност на 43-тото Народно събрание.

"БНБ с този доклад им каза следното: Нали ние бяхме лошите. Това щеше да бъде първата работа? Тук щяхте да ни уволнявате… И ако я поискат какво? Той ако не я подаде… никой не може да му я вземе. Трябва да променят закона. Ако променят закона, да вземат оставката преди края на мандата на членове на Управителния съвет. С други институции е ставало, но зад БНБ може би стои най-силната институция в Европа." - коментира Илиев

Илиев поясни, че за да бъде отстранен от поста Иван Искров, трябва да се промени законът за БНБ. Но за целта е необходима нотификация от Европейската централна банка, която не би се съгласила подобна промяна. Единственият изход според Илиев, е Искров сам да си подаде оставка, което той декларира, че няма да направи, или пък за бъде закрита централната банка.  Политологът Анна Кръстева е на мнение, че казусът КТБ е голямо предизвикателство за новото Народно събрание. Именно този въпрос щял да  определи дали следващото правителство ще бъде правителство на компромиса или на куража.