Внимание, не лекарства при хиперактивни деца

Мислите ли, че модерно явление като хиперактивност се дължи до голяма степен на прекомерното гледане на телевизия, видео игрите?

В днешно време, независимо дали си дете или възрастен човек – всеки се състезава за нашето внимание. Няма такова нещо като “отделно внимание”. Правенето на много неща едновременно може да става по малко тук и по малко там, но не и на двете места едновремнно, мозъкът не работи така. И понеже анализите са показали как да задържим вниманието на някого – например видеоигрите могат да отнемат часове – хората, които правят игрите знаят това, но хората, които учат децата на математика не го знаят.

Ако преподаваме със същата брилянтност, както държим вниманието на децата – смятам, че ако погледнем болеста ADD – това е просто лист с маниери, в които можем да видим, че децата се държат по този начин.

Не мисля, че това е патологично и по-доброто решение за тази болест не е да тъпчем децата със стимуланти, а просто трябва да научим децата, че не могат да са просто импулсивни и да правят, каквото си искат – вие ме учите, но аз не искам да ви слушам, казхме да си седя, но отивам при съседа – част от помощта към децата е да се сложат спирачки на техните импулси и така да се увеличи загрижеността им към околните.

Трябва да им кажем – вие се намирате в стая с 32 други деца, не можете да правите, каквото си поискате. В моята специалност го наричаме “социален интерес”. Това е да се грижим за тези около нас. Когато обърнем интереса на детето към тези около него, тогава то е по-общително и само си слага спирачки; и така се учи да превъзмогне своите желания и да сложи интересите на групата на първо място. И виждаме, че лошото поведение си заминава.

Без лекарства, просто с повече разбиране от детето към другите около него. Мисля, че това е по-добрият подход, който сме виждали да работи.

Знаете ли,че според статистиката три четвърти от младежите в България живеят с родителите си и то не по финансови причини, а защото така е по-удобно. Това показват данните от изследване за социологическия портрет на българите на възраст между 14 и 27 години.

Изненадана съм. В Канада хората живеят с родителите си точно по икономически причини. Много е скъпо училището, жилищата, често спестяват пари за собствен дом, така че е по-скоро по икономически причини. При предишните поколения обаче, децата искаха по-рано да излязат и да се махнат от родителите си – на 14-16 години, защото родителите им са тирани. Животът в къщи е труден и е по-хубаво да си свободен и независим.

Смятам, че сме подобрили връзката между родители и деца. Те се радват на компанията на родителите си. Това може да е хубаво нещо. Къщите с много поколения в тях може да е много хубаво нещо – моите баба и дядо живееха с нас по 6 месеца на година и имам прекрасни спомени от живота с тях. Така че това е добре. Не е хубаво, когато някой не допринася към общото благо. Не можете да кажете: Ще живея при вас, но вие ще готвите, ще чистите и т.н. Трябва да помагате – било то финансово или в домакинството, така че да носите част от тежестта. Щом се разпределят ясно отговорностите, тогава може да се получи нещо хубаво.

Идвате за втори път в България. Имате ли представа що за майки са българките?

Не знам какъв е стереотипът за майка тук, но смятам, че имат същите проблеми, както във всяка култура – трудности при буденето на децата сутрин, да ги накарат да учат, да помагат в къщи. Водят се същите битки: среши се, измий си зъбите – тези обичайни битки с децата. Но в България традиционно бихте ги наказали, за да се държат добре, а майките биха казали: нека пробвам по различен начин. Искам да бъда по-уважителна, но когато помоля – моля те, измий си зъбите – това също не работи. Трябва да има начини и тук идват моите книги и моите методи на обучение. Имам техники, не само теории. Това им трябва на хората – инструменти за горещите точки, до които опираме.

Като специалист по душевно здраве какъв съвет бихте дали на българските майки?

Потърсете обучение за родители. Смятаме, че е отговорност да вземете няколко часа преди да имате дете, тогава защо да не посетите няколко часа за родители, след като се е родило бебето? Има какво да се научи – как да подържате добър дом и как да възпитавате, нещо което няма откъде другаде да научите. Искаме да правим нещата различно от традиционното. Трябват ни нови традиции и някой трябва да говори за тях. Образованието е някъде там и трябва да го намерите.

Коя е Алисън Шейфър

Алисън Шейфър е известна канадска педагожка, психотерапевтка и консултантка по проблемите на отглеждането и възпитанието на децата. Водеща е на телевизионни предавания на тази тема и рубрики в „Космополитън“, „Рийдър Дайджест“, „Парентинг“ и други издания.Книгите и „Скъпи, провалих децата“, „Не, това не са глезотии“ и „Край на мита за добрата майка“ имат изключителен успех в различни страни.

Алисън Шейфър бе за втори път в България.