Пури и пари

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ

В крайна сметка ще се окаже, че всичко опира до пурите.

Те бяха основен фактор в самото начало на половинвековното американско ембарго върху Куба. Ако се вярва на Робърт Макнамара, блокадата на Острова на свободата трябвало да започне на 6 февруари 1962. Джак Кенеди нарочно забавил подписването с един ден, за 7 февруари - за да има време асистентът да му купи 1000 къса от любимите му пури Petit Upmanns.

И пак пурите бяха в устата на всички 52 години по-късно, когато Барак Обама сложи началото на края на ембаргото. Първата и дълбоко символична отстъпка е, че американците вече имат право да си купуват ром и пури, когато се връщат от Куба. Засега за скромния лимит от 100 долара, което определено не стига за хиляда къса Upmanns. Но все пак началото е поставено.

В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА отстъпките, договорени от Обама и Раул Кастро за 18 месеца тайни преговори, далеч надхвърлят по значимост тютюна и рома. Двете страни ще възобновят дипломатическите си отношения. Лимитът на паричните преводи, изпращани от САЩ за Куба, се увеличава от 500 до 2000 долара за тримесечие. Американски фирми ще имат право да продават в Хавана селскостопанско и телекомуникационно оборудване (последното е особено деликатен въпрос в Куба, една от най-изостаналите страни в областта на интернет достъпа).

Обама ще препоръча изваждането на Куба от официалния списък на страните, подкрепящи тероризма. Щатските кредитни и дебитни карти вече ще работят на острова. А американците ще могат да пътуват дотам със значително по-малко бюрократични спънки, макар забраната за пътувания с цел туризъм за момента да си остава.

МНОЗИНА ПОБЪРЗАХА ДА ОБЯВЯТ това за началото на края на социалистическа Куба - този странен анахронизъм от Студената война. Това е малко прибързано. Преди всичко сегашното затопляне на отношенията е повече на добрата воля на Обама, отколкото на реални отстъпки от властта в Хавана. В общи линии единственото, на което е склонил Раул Кастро, е да освободи няколко американски шпиони, държани в последните години като затворници или заложници в Куба. Говори се за отваряне на острова за американски инвеститори, но все още няма никакви официални стъпки за това. Нито пък има признаци, че режимът в Хавана се готви да отстъпи от принципите и методите си. "Не очаквайте знамена и шампанско", писа Йоани Санчес, една от най-известните опозиционни журналистки в Куба. Според нея възстановяването на отношенията е на практика капитулация на Обама по кубинския въпрос - а "смокиновото листо на ембаргото" засега остава формално, за да прикрива донякъде тази капитулация.

             На американските граждани все още е забранено да пътуват до Куба с цел туризъм

ИСТИНАТА Е, ЧЕ ОТДАВНА БЕШЕ ВРЕМЕ за такава "капитулация". Щатското ембарго надживя с поне четвърт век нуждата, която го породи. И с доста повече - очакваната полза.

Единственото, което постигна икономическата блокада, е да направи кубинците много бедни. Но тя не успя да свали Кастро. Макар и с купони за хляб, макар и карайки старите американски таратайки от 50-те, режимът оцеля. И успя да създаде в Куба добро образование, една от най-добрите здравни системи в света, както и да даде началото на мощна индустрия в областта на биотехнологиите, сочени от мнозина като следващия голям бизнес на ХХІ век.

Както отбеляза The Economist, това бе една от най-големите аномалии в американската външна политика - Щатите оправиха отношенията си с комунистически Китай и дори с Виетнам, където останаха костите на 50 000 американци, а продължаваха да са в разрив с един остров, от който ги дели едночасово пътуване с моторна лодка.

На практика единствената причина Америка да упорства с ембаргото след 1989 бяха някои вътрешнополитически особености в Щатите. Куба дълги години беше ключовият въпрос в американските президентски избори - от позицията по него зависеше кой ще спечели Флорида, а Флорида обикновено е щатът, който определя следващия обитател на Белия дом.

Но самите кубински емигранти във Флорида се промениха. Старото поколение от озлобени реваншисти постепенно си отиде; замениха го младите, за които раздорът е пълна безсмислица. Пред 2000 година почти 80% от кубинците във Флорида гласуваха за републиканците и за твърда позиция срещу Кастро. Но през 2012 вотът вече беше 50:50.

               Пазарната и плановата икономики, заснети от космоса. Горе е Флорида, долу - Куба

ВПРОЧЕМ "КАПИТУЛАЦИЯ" МОЖЕ да се използва и за промяната в позицията на Хавана. Обама бе подтикнат към размразяване от вътрешни фактори и от желанието да остави трайна следа поне с втория си мандат. Раул Кастро бе подтикнат от икономиката. Не е тайна, че в последните петнайсет години крехката стабилност на кубинското стопанство се крепеше изключително върху щедрите субсидии от Венесуела на Уго Чавес, най-вече под формата на евтин петрол. Но Чавес си отиде, наследникът му Мадуро има едва 25% одобрение, а самата Венесуела е в дълбока рецесия заради спада в цените на петрола. По-малкият брат на Фидел спешно трябва да потърси алтернатива.

Раул започна промяната в кубинската икономика още с идването си на власт през 2008. Но това не е трескавото грабителство, което отбеляза краха на плановата икономика в страни като България; Куба върви по-скоро по китайския модел, с бавно, внимателно обмислено насърчаване на частната инициатива. Началото бе поставено с частните ферми; после се появиха първите частни фирми и кооперативи. Днес една пета от работната сила на Куба е в частния сектор.

       Американското ембарго не успя да свали Кастро, само направи обикновените кубинци по-бедни

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНИТЕ тълпи американци ще е голям тласък за Куба. Но то далеч не е факт. По същество ембаргото си остава - Обама, както се изрази един коментатор, само му извади най-острите зъби. За окончателното отпадане на блокадата е необходимо решение на Конгреса, а републиканското мнозинство в него не изгаря от желание да помага на президента. Някои републиканци, като сенатора от Кентъки Ранд Пол, вече обявиха подкрепата си за позицията на Обама. Но консервативното ядро на партията, представлявано от хора като Джон Маккейн, остава твърдо против. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако Маккейн не беше отказал пушенето преди 35 години. Сега на Барак Обама ще му се наложи да измисля решение, различно от кутия хубави пури.

-------

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 54 / 2015