Проф. Стив Ханке: Нивото на финансова грамотност е ниско в цял свят

Финансовото образование е важно, както всяко друго образование, коментира преподавателят по приложна икономика в университета Johns Hopkins, САЩ

11.05.2015 | 10:32 Редактор: Мариета Иванова
Проф. Стив Ханке: Нивото на финансова грамотност е ниско в цял свят

Нивото на финансова грамотност е ниско по цял свят, заяви при откриването на  конференцията "Финансово

образование за устойчива икономика" преподавателят по приложна икономика в университета Johns Hopkins, САЩ проф. Стив Ханке.

В САЩ, където е създаден тест, проверяващ финансовите знания на хората, само 60% реално успяват да го вземат.

Той цитира данни на Световната банка за нивото на финансова грамотност у нас от 2010. Допитването е въз основа на споделена самооценка на анкетираните. Според него 60% от българите определят като недостатъчни познанията си за взаимоспомагателните каси, около 35% нямат представа от дейността на търговските банки и как да си отворят сметка в тях. 60% посочват, че нямат достатъчно познания за застрахователните дружества, около 60% за финансови продукти като лизинг, потребителски кредит и допълнителни пенсионни стълбове.

Проучването е показало, че финансовата грамотност сред младежите е дори по-ниска в сравнение с по-възрастното поколение.

Проф. Ханке посочи, че финансовото образование важно като всяко друго образование и подчерта, че грамотният човек е стъпка пред неграмотния.

Не правителството трябва да бъде водеща фигура в осигуряването на финансово образование, а частният сектор. Това мнение изрази икономистът професор Стив Ханке в изказването си по време на конференцията „Финансовото образование за устойчива икономика“.

Според него държавата има склонността да разпространява политически идеи, като по този начин целият процес на

финансово образование се политизира. Освен това много често концепциите, които държавата предлага, са или погрешни, или нерелевантни, заяви Ханке. По думите му гарантирането на финансова грамотност трябва да бъде частна инициатива, като компаниите трябва да се опитат да образоват хората и така да ги превърнат в потенциални клиенти.

Решението на проф. Ханке представлява създаването на т. нар. „частна асоциация“, която да предлага финансово образование и да бъде финансирана от частния сектор, като всяка година да бъдат раздавани големи награди на хора и институции, които са допринесли за осигуряването на финансова грамотност. Тези награди могат да бъдат медийно съдържание, както печатно, така и дигитално, публикувано от частни и държавни институции.

Поощряването на частния сектор чрез подобни големи годишни награди би насърчило компаниите да предлагат по-креативни възможности за финансово образование, а процесът за повишаване на финансовата грамотност да се случва все по-бързо, вярва икономистът.

Основната причина за изключително ниското ниво на финансово образование се крие в т.нар. “do-it-yourself” икономика, посочи икономистът. Според него хората мислят, че имат много повече знания, отколкото всъщност имат, като това се отнася и за финансите.

Според проф. Ханке финансовата грамотност на хората се базира на три основни стълба:

  • осигуряването на достатъчно добра информация за възможностите и за избора, който могат да направят;
  • гарантирането на знания, чрез които да разбират основните термини и концепции в икономиката;
  • и предлагането на съвети как точно да изберат това, което е най-добро за тях и тяхното финансово бъдеще.

Икономистът се спря и на най-важните въпроси относно финансовото образование. Започвайки с тяхната същност, той посочи, че за да бъдат хората финансово образовани, те трябва да могат да управляват парите и финансите си, да разбират как работят банките, какво представляват инвестициите, кредитите, застрахователните услуги и данъци.

Вторият най-важен въпрос, който проф. Ханке задава, е каква точно е ползата от финансовото образование. Само чрез възможността да правят информиран избор, хората могат да бъдат истински щастливи и да водят смислен и проспериращ живот, смята той.

По ниво на финансова грамотност България не е изключение от други страни в Европа, коментира, от своя страна финансистът Любомир Дацов. Той сподели, че Канада е лидер при въвеждането на финансово образование в училищата. Добър пример за Европа са англосаксонските страни, стана ясно от думите му. Той сподели още, че в Канада финансовото образование започва от първи клас.

Още по темата

Според него от гледна точка на ресурси и подготвеност у нас би било възможно подобно образование да се въведе от 9 клас. По думите му обаче по-реалистично е през следващите години да започне подобна образователна програма от 4 до 10 клас.

Дацов изтъкна, че успешните примери на въвеждане на финансовото образование е ресорното министерство да е на върха и да осигурява достъпа, наред с Министерството на финансите, което да осигури финансирането. Той подчерта, че добрите примери за финансово образование сочат, че е необходимо да има добро взаимодействие с ресорните институции като Комисията за финансова надзор, КЗК, „тъй като потребителският поглед е много важен“, с банките, НАП и т.н.

„Държавата трябва да осигурява широк достъп до информация за тези, които си задават въпроси за финансовата, данъчната система и т.н.“, заяви от своя страна Росен Бъчваров, ръководител на комуникационната политика на НАП.

„Не искаме от средното образование да излизат специалисти по данъчно-осигурително право“, коментира още той, като изтъкна, че важното е да се придобият ключови познания в тази връзка.

Медийна група Bulgaria On Air и Investor.bg също проведоха проучване относно необходимостта от финансова грамотност и нас. Отговорите от допитването може да видите тук.

Провеждащата се днес- 11 май конференцията „Финансово образование за устойчива икономика" е част от цикъла конференции „Образование и бизнес“, организирани от медийна група Bulgaria On Air, Bloomberg TV и Investor.BG.

 Модератор на събитието е водещата от Bloomberg TV Нейра Чехич.

Дебатите може да гледате в ефира на Bulgaria On Air или онлайн на сайта www.bgonair.bg.