Импровизации на Внуково-Жак Сапир

Какво е бъдещето?

Сега трябва да отчетем какви биха могли да са изходите от тази среща. Ситуацията в Донбас може да се стабилизира, ако Киев реши да приеме примирието. Но ситуацията с „федерализацията“ на Украйна, каквато официално е защитавана от Русия не изглежда реално приложима. Тази Това решение би било възможно през юни 2014,  преди боевете от края на юни до началото на септември. Впрочем в някои видеоматериали се усеща как извън различията им, нещо обединява украинските военни и бунтовниците в една Нация. Но днес има опасения, че омразата е твърде непреодолима. В най-добрия случай „федерализацията“ би могла да приеме формата на автономна област в Украйна, по модела на Кюрдистан /и по тази причина полу-автономна/ в Ирак. Другото решение е на непризната автономия, какъвто е случаят в Алхазия или Южна Осетия. Важен момент тук е въпросът с валутата. Ако Киев запази валутната блокада, ръководителите в Донецк и Луганск няма да имат друг избор, освен да пуснат своя валута или да приемат руската рубла. Във всички случаи това ще направи перспективата за бъдещо обединение с Украйна още по-трудна.

В останалата част от Украйна, след като отмине националистичното настроение, трябва да се върнат към очевидното: страната няма да се интегрира в ЕС поне още 20г. и, може би, няма да стане член на НАТО. Украинските ръководители не искат да признаят, че това е очевиден факт, повтарян от всички техни официални събеседници. Какво ще стане, когато населението разбере, че мечтата за бързо влизане в ЕС, ако това е „мечта“, не се осъществи? Че вместо това ще се изправи срещу Тройката и МВФ и пред смъртоносни икономии и унищожаване на всички социални придобивки? В този контекст всичко е възможно – от връщане към Русия до местни искания за присъединяване към ЕС /Галиция към Полша и Закарпатия – към Унгария/, което би означавало чисто и просто разкъсване на страната.

Преодоляване на съпротивата

Срещата между президентите Оланд и Путин беше стъпка в посока към по-добро взаимно разбирателство. Но пътят за преодоляване на съпротивата, която се натрупа от двете страни ще бъде дълъг, колкото големи и продължителни ще бъдат оплакванията. Трябва да се разбира, че украинската криза изкристализира повече, отколкото предизвика оплаквания, особено от руска страна след 1998. Да си припомним аферата в Косово, намесата на руските парашутисти в Прищина или американското решение да превземат Ирак през 2003. Ако искаме да възстановим доверието, трябва да поставим на масата всички тези въпроси. За тази цел се налага провеждането на конференция, по модела на тази, проведена в Хелзинки през 1975. Историческата Конференцията по сигурността и сътрудничеството в Европа бе важен етап във възстановяването на истински диалог между страните от Варшавския договор и НАТО. Но този път диалогът трябва да се ограничи до европейските страни, т.е. без САЩ и Канада. Представих идеята за такава конференция на кръглата маса, организирана от руската Дума в Москва на 25 ноември [¹]. Припомням тук темите, които ми се струват важни. Те са три:

а/ Да се дефинират правилата, позволяващи управление на съществуващите противоречия между вествалските принципи и тези, родени от Просвещението и Френската революция от 1789. Държавният суверенитет остава ключовият камък в международните отношения, но и на демокрацията във всяка страна. Но някои принципи като правото да решава собственото си бъдеще и необходимостта да защитава населенията са придобили по-голямо значение. Въпросът е да разберем как тези противоречиви принципи могат да се съвместят с възможно най-малка двусмислица. Повече не може да се приема обръщането на международните правила, както стана в Косово, за да чуваме по-късно страните от ЕС да обявяват неотменимата си подкрепа към същите тези правила.

б/ Определяне на правилата на колективната сигурност, но и на възможната употреба на военна сила, в Европа и в периферията й. Договорът за конвенционалните сили е мъртъв и ни трябва друг. Той трябва да включва правилата за използване на легитимна военна сила, отново с възможно най-голяма точност. Идеята за един свят, където няма да е нужна никаква военна сила днес не е реалистична. Този договор би позволил да се решават ситуации като тези в Либия през 2011 или тази, която в момента се развива на границата между Сирия и Ирак, или пък тази, която е развива в Субсахарска Африка, където Франция се намеси с военна сила от януари 2013.

в/ Определяне на правилата на икономическо, научно и културно сътрудничество. Сътрудничеството е необходимо, не само между страните, но и между регионите, съставляващи различни държави. Трябва да намерим общи правила, управляващи това сътрудничество без да застрашаваме принципа на суверенитет, както е дефиниран в първа точка. Основният проблем тук е да се постигне сътрудничество, а не да се посочи „от високо“ някаква нова „наднационална“ държава.

Тази програма е амбициозна, но единствено тя може да възстанови реално доверие, необходимо, ако искаме наистина да преодолеем сегашната ситуация. За да се постигне тази цел обаче трябва някои поведения и дискурси да отпаднат. Първо претенцията на страните от ЕС да представляват Европа и същевременно да са носители на най-големите морални ценности. Това, което можем да наречем европейски „ексепсионализъм“, също така вреден, както и американският. Трябва да си припомним, че Европа не е ЕС. Това е вярно географски, културно и също така политически. Дискурсът по въпроса за „европейските ценности“, който чуваме в различни столици служи само за издигане на нова идеологическа бариера през сътрудничеството. Не че развитието на институциите на ЕС не е родило яростни и сериозни дебати по въпроса. Но да се претендира за доминантна позиция по отношение на „моралните ценности“ тук е без основание и всъщност е автодеструктивно. Страните от ЕС на няколко пъти пренебрегнаха прословутите си „принципи“, било в международните отношения с Косово и по-късно с участието на някои страни в ЕС /като Полша/ в агресивната война на САЩ в Ирак през 2003, както и във вътрешните си работи.

Така че е необходимо ЕС да даде доказателство за скромност и разум, ако иска да постигне истинско доверие с Русия.

[1] Voir Sapir J., « Surmonter la Crise de Confiance », note postée le 26 novembre 2014 sur RussEurope, http://russeurope.hypotheses.org/3076

Публикува се със знанието на автора.

Превод Силвия Грозева

_{/Снимка: Елисейски дворец/}