Провокативно - архив

Това, за което мълчим.

Токшоу с Милена Фучеджиева
Всяка неделя от 10,30 ч.

Facebook: ProvokativnoONAIR

Водещ: Милена Фучеджиева

Богомил Герасимов: Людмила Живкова се самоуби

Публикувана: 2 окт 2017 | 16:55

Българските конспирации – убита ли е Людмила Живкова - Провокативно


 

Коментари ( 2 )
  • 2

    Ivelina Boteva

    06 окт 2017 | 10:09

    Да се чете 29 октомври 1956
  • 1

    Ivelina Boteva

    06 окт 2017 | 10:07

    Cлучайно гледах част от предаването Провокативно - тази, в която Магдалена Гигова разказа за ''подвизите'' на Илка Попова и по неизвестни причини въвлече и името на Мария Калас. Госпожата цитира почти дословно нещо, което на времето пак така случайно бях прочела в едни жълт вестник - за смехотворното твърдение на Люба Велич, че поради ''съперничеството'' между тях, Калас е била принудена да се обърне към съда, за да се реши, коя е по-добрата певица. Доколкото разбирам и водещата - Фучеджиева, както и поканената - Гигова, са журналистки. Нима не им е известно, че уважаващите себе си и професията си журналисти никога не биха разпространявали непроверени слухове? Нима не им е известно, че преди да се появят като гост или водещ на едно предаване, пък било и по нашата телевизия, където критериите са плачевни, те би трябвало да се подготвят по темата, която дискутират? Предполагам, че ''първоизточникът'' на информацията на Гигова за Велич и Калас е една доста долнопробна статия на Марин Бончев, ''музикален критик'' отпреди години, която пък най-вероятно се базира на ''спомените'' на самата Велич. А както цветиста и крещяща е била в сценичното си поведение Велич, така цветисти и ''украсени'' са изглежда и ''спомените'' и'. Защото фактите говорят съвсем категорично, че когато Мария Калас е направила своя дебют в Мет на 20 октомври 1956, Велич отдавна не е пеела там. Нейният дебют е бил на 4/2/1949 в Саломе и е пяла до 1952 година в Саломе, Аида, Тоска, Бохеми, Дон Джованни, Прилепа. След прекъсване от 20 години пее един сезон във второстепенна роля в Дъщерята на полка. Мария Калас пее за първи път в Метрополитън, след дълго ухажване и умоляване от страна на Рудолф Бинг, на 29/10/1956. Пее в Норма, Тоска и Лучия ди Ламермур до 19/12/56. Следващият и' сезон в Мет е през 1958 февруари - март в Лучия, Тоска и Травиата. Последната и' поява там е през 1965 година в Тоска. Само един малък цитат от коментар за изпълнението на Калас в Лучия: ''Review of Irving Kolodin in The Saturday Review: "Lucia" at the Metropolitan will be something different for some time to come, now that Maria Callas has shown she can be a person of dramatic credibility as well as musical incredibility. In the space of a couple of hours at her first performance, Miss Callas took Lucia from the high trapeze of operatic acrobatics and put her back on stage as a potent dramatic figure of Donizetti's musical imagination. This may be remembered when it is forgotten that no previous singer in the Met's long history has sung Lucia, Tosca, and Norma in a career, let alone in a season.'' Особено важно е последното изречение: ''Това би трябвало да се припомни, когато е забравено, че никоя предишна певица в дългата история на Мет не е пяла Лучия, Тоска и Норма в една кариера, какво остава в един сезон.'' ойто си има понятие от опера, ще разбере за какво става дума. Толкова по въпроса за ''съперничеството'' между Калас и Велич. По-жалкото е, че в медиите се разпространяват като ''истинска'' информация долнопробни слухове; че ни се поднасят предавания, които са на ниво ''махленска клюка''; че единствената им цел е да предизвикат пошла сензация и погъделичкат ''патриотизма'' на зрителите. Предполагам и историите на Илка Попова са също толкова ''достоверни'', както и съдебното дело Калас с/у Велич, най-малкото защото и те се основават на ''спомените'' на Попова. А за темата ''Людмила Живкова'' изобщо не бих искала да коментирам, но само ще отбележа отсъствието на каквито и да било факти и доказателства на повечето твърдения, които бяха произнесени. Провокативно това предаване не беше, а беше агресия срещу интелигентността и добрия вкус на публиката. Но може би ги надценявам твърде много.